През миналата година гражданите на България са били едва 4% от всички новопристигнали от другите държави от съюза европейци, румънците - 19%; поляците - 25 на сто.
Докато в същото време да живеят и работят в ЕС са се установили значително повече граждани на трети страни.

Данните са от доклади за преходните периоди върху пазара на труда, който предстои да бъде одобрен утре от ЕК, съобщи БНР.

Документът има за цел да отчете ефекта от ограниченията за достъп до трудовите пазари, които налагат на българските и румънските граждани 15 от по-старите държави членки.

В края на тази година изтича първият 2-годишен етап от преходните периоди като до 21 декември 15-те страни, които в момента прилагат ограничения, трябва да уведомят ЕК дали смятат да удължат действието им за още 3 години.
Тази възможност фигурира в присъединителните договори на България и Румъния.

Там са заложения изтичащият сега първоначален преходен период от 2 години; втори - от 3 години (до края на 2011 г., който е изцяло по преценка на съответните страни и ЕК не може да влияе върху решенията им) и трети - последен 2-годишен период на рестрикции до края на 2013 г.

За да го приложи обаче всяка държава трябва да има сериозни социално-икономически съображения, които да обоснове пред ЕК.
В противен случай може да бъде санкционирана.

Прогнозите са, че докладът, който ще бъде одобрен утре, ще съдържа заключение, че българите и румънците не са причинили сътресение на трудовите пазари в останалите страни членки и призив към тях да вдигнат ограниченията.

Междувременно от белгийското външно министерство съобщиха, че Белгия планира да отмени ограниченията за българи и румънци от 1 май 2009 г., когато трудовият пазар в кралството ще бъде отворен за гражданите на 10-те държави, които влязоха през 2004 г. в ЕС.