През 1997-а, когато се случи последният голям бунт, България беше опустошена икономически. Днес опустошението е в душите и мечтите на хората - коментират политологът Първан Симеонов и философът Калин Янакиев пред Дойче веле..

След сблъсъците пред Народното събрание протестите в България навлизат в съвсем нова фаза. Вместо жадувания мирен диалог между протестиращи и правителство, сега акцентът пада върху ожесточението и непримиримостта, коментира политологът Първан Симеонов от агенция „Галъп". По повод акцията по извеждането на министри и депутати от сградата на парламента той казва: „Нямам думи да изразя гнева си от това решение. То буквално взриви ситуацията", категоричен е Симеонов. Според него въпросът за предсрочните избори вече не е дали, а кога ще се случат.

Симеонов вижда една значителна разлика между бунта от 1997 година и днешните протести: „Преди 16 години България беше опустошена финансово и икономически, докато днес опустошението е в душите и мечтите на хората. Днес сме свидетели на един протест на ценностите, който няма как да бъде потушен чрез изпълнения на исканията от „ценовия" бунт през февруари. България вече не е същата, но не от вчера или от онзи ден, а от доста време насам. И барикадите пред парламента са само поредното доказателство, че е налице критичната гражданска маса за коренна промяна", обобщава политологът Първан Симеонов.


Инатът на властимащите

„Това, което се случи в нощта срещу 24 юли, бе провокирано от правителството и управляващото парламентарно съзаклятие. Инатът, мълчанието, преструвката, че исканията на протестиращите са „неразбираеми", провокираха ескалацията на законния гняв на хората", коментира на свой ред професорът по философия в Софийския университет Калин Янакиев. Да се приписва насилие на протестиращите е според него абсурдно. Също толкова абсурдно е да се търпи едно управление, което стана символ на шуробаджанащината и на шокиращите назначения на хора с крайно съмнителен или направо криминален бекграунд. „Провокацията на управляващите продължи почти шест седмици, през които протестните шествия бяха наричани подигравателно „разходки на умните и красивите". Случилото се в „нощта на барикадите" бе отговорът на тези насмешки. Това е ясен и недвусмислен сигнал за решимостта на протестиращите да постигнат основното си искане за оставка", казва професор Янакиев.

Според проф. Янакиев, сегашната власт до последния си дъх ще се прави, че нищо особено не се е случило. И ще твърди, че след нощта срещу 24 юли протестиращите вече не били същите. Само че това е абсолютна лъжа, казва Янакиев и добавя: „Хората в „нощта на барикадите" бяха същите тези протестиращи, които се събират и на ежедневните мирни протести „на кафе". Сега правителството има един-единствен, макар и вече закъснял полезен ход - да си иде. Съзнавам до каква степен тази стъпка е немислима за БСП - защото ако я предприеме, ще ѝ се наложи да обяснява на част от своите избиратели защо е дала властта „без бой". Но ако БСП и ДПС не направят сега и веднага хода с оставката, а се опитат да управляват поне до май догодина, България ще изпадне в състояние не само на морална, но и на стопанска разруха", твърди професор Янакиев и прави следното заключение:


Дежа вю

„БСП се върна към ситуацията от 1997 година, когато парламентът също беше обсаден. Само че тогава протестиращите не бяха наричани „красиви и умни", а "терористи" и "чужди агенти". Тази партия винаги е успявала да настрои обществото срещу себе си и да го доведе до почти революционна ситуация. В този смисъл тазгодишният летен бунт може да се разглежда като един вид „дежа вю" на събитията от януари 1997-ма - с разликата, че тогава коалицията на Жан Виденов съсипа икономиката, а сега управлението на неговите наследници разби търпението на хората, като потъпка и последните останки от политически морал", заключава професор Янакиев.