Министерството на финансите публикува разчетите си за редовния бюджет за 2026-а и тригодишната си бюджетна прогноза. И в тези два фундаментални фискални документа ясно си проличаха мрачните реалности, в които съществуват българските държавни финанси. Спадащ ръст и в брутно, и в нетно изражение на БВП, рязко намалял ръст на приходите от преки данъци, увеличен ръст на бюджетните разходи и като резултат дефицит от над 7.19 млрд. евро, което е 5.7% от БВП. То няма как да е по друг начин, при положение че общите ти приходи в Консолидираната фискална програма растат с 12.5% - от близо 44.1 млрд. евро за 2025-а до 49.62 млрд. евро за 2026-а, а общите разходи се увеличават с около 19.6% - от 47.51 млрд. евро, до 56.81 млрд. евро.
При това не може да се каже, че сегашното правителство, за разлика от предишните, не предприема мерки за орязване на разходите. Според тригодишната бюджетна прогноза разходите за персонал, които през 2025-а са нараснали с повече от 20% и са били близо 12.45 млрд. евро, към края на 2026-а трябва да са 12.4 млрд. евро, или с около 40 млн. евро по-малко. И това преди планираното 10-процентно съкращение на служителите в държавния сектор.
Проблемът е, че правителствените мерки за оздравяване на фиска все още са твърде плахи и резултатът от тях като цяло е нулев и дори за 2026-а е отрицателен. Според тригодишната бюджетна прогноза дискреционните мерки по приходите ще донесат на бюджета допълнителни 482 млн. евро приходи, а мерките в областта на разходите ще струват над 604 млн. евро. Най-скъпи в това отношение са: "Политика по доходите - еднократна индексация на основните месечни заплати към 31.12.2025 г. в бюджетните организации с размера на натрупаната годишна инфлация (5% по данни на НСИ), вкл. заплати и осигурителни вноски - 439,0 млн. евро" и "Програми и мерки за смекчаване на икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ - 225,4 млн. евро". И докато втората мярка е обяснима, то първата е меко казано неразумна и прилагането и може да бъде обяснена или с фискална и икономическа недалновидност, или с политически страх, или и с двете.
В същото време мярката: "Намаление на разходите за персонал в бюджетната сфера с 10%, вкл. заплати и осигурителни вноски, считано от 01.09.2026 г. - ефект спрямо 2025 г." носи намаляване на бюджетните разходи само с 85,0 млн. евро.
Мярката за плащане на дължимите осигурителни вноски от страна на държавните служители пък е въобще в нулев ефект за хазната заради заложената в нея компенсация. А дългосрочният ѝ ефект върху пенсионната система въобще може да е отрицателен за фиска. Особено ако въпросната компенсация продължава да действа при последващото увеличаване на дела от вноската, която служителя трябва да прави за своя сметка.
Една бърза оценка на данните в тригодишната бюджетна прогноза показва, че е безсмислено да се търсят резерви в увеличаването бюджетните приходи, при положение че данъчните и осигурителни ставки бъдат запазени, както правителството се кълне.
Ще припомним, че тук работим с хипотезата от тригодишната прогноза за свиване на ръста на БВП и за свиване на ръстовете, а може би дори за спад в производството, износа, доходите и дори потреблението. Това впрочем се вижда и от данните за отделните преки данъци. Например ръстът в приходите от корпоративен данък намалява от 22.9% през 2025-а до 4.25% през 2026-а, когато се очаква да бъдат събрани 3.5 млрд. евро, срещу 3.36 млрд. евро през 2025-а. Разбира се, тук ефект оказва авансово събраният данък от банките, но и без ефекта от тази данъчна експанзия спадът в увеличението на постъпленията от този налог е налице. А това отразява определени негативни процеси в икономиката, за които работодателските организации отдавна предупреждават.
Има спад и в ръстовете на данъка върху доходите на физическите лица - от 16.5% през 2025-а, когато са събрани 4.27 млрд. евро, на 11.55% - през 2026-а, когато се очаква да се съберат над 4.76 млрд. евро. Добре е управляващите да дадат подробно обяснение на този спад, защото при осъщественото, неясно защо, увеличение на минималната работна заплата и констатирания ръст на възнагражденията в страната, подобно намаление на ръста изглежда нелогично.
Що се отнася до косвените данъци, които са основен приходоизточник на бюджета, там ръстовете поне засега не са чувствително по-ниски в сравнение с 2025-а. Като цяло, общите приходи от косвени данъци за 2026-а се очаква да надхвърлят 17 млрд. евро и да отбележат ръст от 13.25%, срещу 13.76% през 2025-а. Специално от ДДС правителството очаква приходи от над 12.8 млрд. евро, като те ще са с 16.4% повече в сравнение с 2025-а когато ръстът им е бил малко над 16 процента. Още около 4 млрд. евро се очакват от акцизи и 22о млн. от евро. Единствено могат да бъдат потърсени резерви в приходите от собственост, които спрямо 2025-а намаляват с 630 млн. евро. Но дори това да бъде направено, тези средства няма да са достатъчни, за да решат проблема с дефицита.
Нека припомним, че според разчетите на правителството дефицитът по Консолидираната фискална програма в края на 2026-а ще е 7.19 млрд. евро. При прогнозен БВП от 125.25 млрд. евро това е над 5.7% За да спадне дефицитът до границата от 3%, той трябва да е с около 3.43 млрд. евро по-малък или около 3.76 млрд. евро.
Отсега е ясно, че тази година това не може да се случи по линия на приходите, а по линия на разходите само ако програмата за капиталовите разходи, която е за 9.36 млрд. евро, бъде изпълнена на не повече от 62-63 процента. Впрочем от тригодишната прогноза е видно, че през 2027-а правителството смята да бори дефицита предимно през капиталовата програма, която ще бъде намалена до 6.69 млрд. евро.
Друг положителен ефект от близо 913 млн. евро се очаква по линия на дискреционните мерки по приходите и разходите. Въпросът е докога основното предназначение на капиталовата програма ще е да бъде буфер, който да прикрива фискалните неудачи на държавното управление? И какъв ще е ефектът от продължаването на такава политика в условията на явна икономическа криза и спад в икономиката? Не е ли по-добре правителството да се съсредоточи в оптимизирането на разходите, които са основни причинители на големия бюджетен дефицит. Важно да се прегледат разходите за издръжка, които са около 5.79 млрд. евро и в сравнение с 2025-а нарастват с повече от една трета. От тригодишната прогноза се вижда, че правителството смята да се заеме с този въпрос, защото през 2027-а смята да намали парите по това перо до 5.64 млрд. евро, но това е крайно недостатъчно.
Основен източник на дефицит в бюджетната система обаче продължава да е държавният осигурителен сектор, негативната разлика между приходите и разходите му за 2026-а е над 10.78 млрд. евро, при дефицит от около 9.1 млрд. евро за 2025-а, или ръст от близо 18.5% годишно. Само Държавното обществено осигуряване - фонд "Пенсии", за 2026-а има принос от близо 5.15 млрд. евро към този дефицит. Още 3.89 млрд. евро се добавят от помощите и обезщетенията за домакинствата и 1.78 млрд. евро от дефицита в здравното осигуряване. Явно, че става дума за огромна дупка, която постоянно се разраства. И за да не погълне тя след време фискалната стабилност на страната, в тези сектори трябва да има радикални реформи, които не преминават задължително през увеличаване на осигурителните ставки.
Ясно, че тук става дума за тежки държавнически решения. Но без тях е ясно, че всички опити за овладяване на дефицита в най-добрия случай са обречени на много кратковременен успех, а в по-лошия - на срив в икономиката. Такива реформи все някога ще трябва да бъдат направени. Проблемът е, че колкото по-дълго ги отлагаме, толкова по-тежки за обществото и политиците ще са те. Тези, които не вярват, ще посъветваме да си припомнят или да проучат какво бе през 1997-а и защо се стигна до там.
USD
CHF
GBP
