България не признава референдума в Крим

КСНС стигна до консенсус по отношение на кризата в Украйна, според който страната ни не признава референдума за отделяне на Крим към Русия и резултатите от него.

В решението не участва партия „Атака", която оглави политическата опозиция в подкрепа на отцепването на Крим и Севастопол.

„България действа като член на ЕС и НАТО, отчитайки националния си интерес. Страната ни не признава резултатите от референдума и подкрепя суверенитета, и териториална цялост на Украйна", се казва в приетата днес държавната позиция.

Заседанието на днешния Консултативен съвет по национална сигурност продължи повече от 4 часа, но резултатите от него бяха обобщени в рамките на малко повече от 4 минути.

„България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна, е позицията на страната ни по кризата там.
Проведеният на 16 март референдум в автономна република Крим е нарушение на международното право и конституцията на Украйна, и Република България не признава резултатите от него, изтъкна държавният глава след края на заседанието.

Изпращането на мисия на ОССЕ в Украйна се приема като важна стъпка за гарантиране на мирното разрешаване на конфликта и защитата на териториалната цялост и суверенитета на Украйна от страна на международната общност, каза още той.
Припомняме обаче, въпросната мисия няма да обхване територията на Крим.

Членовете на КСНС призоваха всички страни, които имат вина за настоящата криза, да преустановят всякакви провокации и да се въздържат от нарушения на международното право, стана ясно от позицията.

България подкрепя подписването на политическата част от споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, както и подписването на икономическата част след провеждането на свободни и демократични избори за президент, пише още в българската позиция.

КСНС настоя още украинските власти да спазват правата и свободите на всички граждани, в това число и на лицата, принадлежащи към различните етнически и религиозни общности, сред които е и близо 300 000-ото българско малцинство.

Кризата в руско-украинските отношения за пореден път поставя на изпитание икономическата и енергийна сигурност на страната ни, заключиха в становището си от съвета. Членовете му счетоха, че диверсификация на доставките на газ, ускореното изграждане на интерконекторните връзки със съседните страни и разработването на газовите находища в Черноморския шелф във възможно най-кратки срокове се превръщат в безалтернативен национален приоритет, информира още президентът Плевнелиев.

С оглед на обстановката в Украйна и кризата там, КСНС отправи и няколко препоръки.

Съветът по сигурността към МС и Националният щаб за мониторинг на обстановката в Украйна трябва да следят и анализират процесите, които генерират рискове за сигурността на страната и своевременно да предприемат нужните мерки за противодействие.

Изпълнителната власт пък трябва да предприеме действия за недопускане нарушаване на енергийните доставки и същевременно да ускори изграждането на интерконекторните връзки и да осигури нужния резерв, който ще позволи страната ни да преодолее евентуална енергийна криза.

Българските институции трябва да поддържат активен диалог с българските общности в Украйна и да им оказват необходимото съдействие.

КСНС препоръчва на МС при последващите дискусии в рамките на ЕС да аргументира българската позиция, отчитайки всички рискове за България, включително и икономическите, свързани с развитието на кризата, обобщи държавният глава, след което благодари на всички участници за днешната дискусия и за постигнатия консенсус.