В момента разходвате надписаната сметка на българския данъкоплатец. Не може това нещо да се поздрави.
Вие сте надписали сметката на данъкоплатеца, взели сте му повече пари. Това не е разумна политика. Ако беше разумна нямаше да има такъв излишък.

Това каза лидерът на ДСБ Иван Костов в парламента по време на обсъждането на предложението на кабинета за разпределяне на бюджетния излишък.

Костов обвини кабинета, че не се взимат мерки спрямо обстановката.

Ние като опозиция, подчертава Костов, не твърдим, че банковата ни система е нездрава.
Тя е конструирана в края на 90-те години. Тя е здрава в смисъла, който е здрав един човек.
Няма никаква гаранция обаче, че тя няма да се разболее от вирус, дошъл отвън, предупреди бившият премиер.

Има сигнали, които говорят, че българското правителство трябва да бъде много прецизно по отношение на възможни рискове, посочи Костов.
Според него начинът на харчене на въпросните пари от излишъка е абсолютно неприемлив.

Не е необходимо да се наливат пари в сфери, които не вървят добре, заяви Костов и посочи - пътната инфраструктура и здравеопазването.

Самата г-жа Плугчиева каза, че в пътната инфраструктура вие не се справяте. Защо наливате там пари, попита Костов.

По думите му рискът се състои в следното - има огромен дефицит по текущата сметка - 24 % от БВП.
Уникален, няма страна с такъв излишък, подчертава Костов и поясни, че той се компенсира от преките чуждестранни инвестиции.

Намалеят ли те - дефицитът по текущата сметка ще започне да намалява. Това е големият риск, предупреди още лидерът на ДСБ.

Според него голямата битка на българското правителство в тази ситуация е да убеди преките чуждестранни инвеститори, че страната се управлява от разумни хора, които няма да разходват напразно парите, а ще им докаже, че си струва да останат в страната.

Защото всички анализатори предупреждават, че след балтийските страни и България ще влезе в рецесия, заяви Костов от парламентарната трибуна.

Той предлага тези средства, които са обещани на най-изпадналите слоеве, включително на пенсионерите, трябва да се дадат, но останалите средства трябва да се използват за намаляване на външния дълг.

Трябва този излишък да създаде гаранция за нереформираните публични сектори. Една част от парите трябва да отидат в Сребърен фонд и за резерви на други системи - на здравната например, но да се разходват след като има здравна стратегия.

За това трябва да послужи резервът - да покаже че правителството е събрало воля и енергия да довърши реформите, да даде гаранции на чуждестранните инвеститори и да увеличи фискалния резерв, смята още лидерът на ДСБ.