През второто десетдневие на октомври ГЕРБ остават водеща политическа сила, макар и изминалите седмици и месеци на протести и скандали да оказват влияние върху процента, желаещи да гласуват за тях - 20,9. Това води до леко скъсяване на дистанцията между първия и втория играч на политическата сцена, съответно ГЕРБ и БСП.

Toва показва проучване на "Барометър", направено сред 866 респондента.

БСП не успяват да убедят масовия избирател, че са надеждна алтернатива на сегашното управление и не привличат нови гласове извън обхвата на техните твърди гласоподаватели, коментират от агенцията. 15,1% от заявилите желание да отидат до урните.

ДПС са трета политическа сила със 7,9% - представители на техните традиционни поддръжници.

Включването на текстове за "Истанбулската конвенция" и македонско малцинство в резолюцията на Европарламента и изобщо повдигането на тези теми от външна сила се възприема като грубо вмешателство от страна на патриотично настроените избиратели, което намира отражение в консолидиране и повишаване на подкрепата за ОП - 7,2 процента. Това, според "Барометър" би направило патриотите четвърта политическа сила в бъдещ парламент.

За разлика от други проучвянаия Партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" и "Демократична България" са извън парламента при избори сега. "Барометър" отбелязва застой в подкрепата за "Има такъв народ" на 3,9% и посочва като причина мълчанието, граничещо с отсъствие, на политическата формация и лидера ѝ по всички актуални теми, които вълнуват обществото през последните месеци. Това не остава незабелязано от подкрепящите ги - предимно млади хора, склонни да търсят новото и интересното, но рядко отиващи до урните.

Губещият от резолюцията на Европарламента за момента е "Демократична България" - от една страна инициирането на дискусията е съвместно между десния Радан Кънев и евродепутата от БСП Елена Йончева, което се възприема от десните избиратели като непочтена сделка с дългогодишния им политически противник, от друга страна в резолюцията изненадващо бяха включени спорни и неочаквани текстове, които могат да се възприемат като опит за вмешателство в суверенитета ни и критика към Конституцията ни. Явната коалиция с БСП и подкрепата за Истанбулската конвенция, гей бракове и сепаратистката ОМО Илинден в Европарламента на лидера им Радан Кънев е причината за оттеглянето на симпатиите на избирателите към тях.

Според изследването ДБ биха получили подкрепата на 3,0% от гласуващите.

През следващата година освен парламентарни предстоят и президентски избори. Въпреки уточнението, че реалните кандидати за президентското място са напълно неясни в настоящия момент, "Барометър България" анкетира своите респонденти за кого биха гласували, ако водещите политически лидери и обществени личности се включат в президентската надпревара.

Донякъде очаквано първите две позиции биха очертали "генералска" битка с разлика от 4% между министър-председателя Бойко Борисов (24,2%) и настоящия президент Румен Радев (20,2%). С балансираната си позиция и стабилно одобрение сред избирателите ги следва военният министър Красимир Каракачанов (14,5%). Ако се кандидатира, не би трябвало да се подценява още един генерал, който през последните месеци води класациите по обществено одобрение и доверие, макар и да не е политическа фигура - председателят на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса ген. Венцислав Мутафчийски (8,9%).

Снимка 501311

Източник: "Барометър"

Извън битката на първите двама на балотаж, но с отчетлива подкрепа, очаквано е и неформалният лидер на ДПС Ахмед Доган, който може да разчита на безусловната подкрепа на привържениците на формацията си -7,5%.

В мажоритарни избори като президентските Слави Трифонов би получил 3,9% - толкова, колкото и партията му на парламентарни. Мая Манолова би получила по-висока подкрепа (3%), отколкото формацията ѝ на парламентарни (1,7%). От друга страна Христо Иванов, като кандидат за президент би спечелил относително по-малко гласове (2,5%) отколкото ДБ на парламентарни избори (3%).