От последния доклад на Европейската комисия (ЕК) за структурните дисбаланси става ясно, че Брюксел няма доверие в независимостта на проверките върху банките у нас. Това заяви председателят на "Да, България!" Христо Иванов във второто си лайф интервю в страницата на "Да, България" във Facebook, съобщиха от пресцентъра на партията му. 

"ЕК казва с максималната възможна прямота за брюкселския дипломатичен език, че няма доверие в методологията и независимостта на проверките върху банките и говори за съмнения за една структуроопределяща банка, очевидно става въпрос за Първа инвестиционна банка (ПИБ)". Това заяви той. 

Досегашното управление се хвалеше много с банковите стрес тестове и съдебната реформа и това не беше подложено на съмнение от номиналната опозиция в БСП, заяви председателят на движението. Той припомни, че поредица доклади - на европейските прокурори, на ЕК по мониторинга върху правосъдието и вътрешния ред от януари и сега докладът по наблюдението върху структурните дисбаланси обаче констатират точно обратното.

Българският политически елит обаче, независимо дали се води номинално дясно или номинално ляво, не си прави труда да коментира тези факти, отбеляза Иванов.

Как си представя някой, че може да имаме стабилно управление, след като БНБ продължава да не заслужава доверието на европейските партньори, че ние продължаваме да имаме банки, за които дори ЕК изказва съмнения в тяхната стабилност, посочи той.

По думите му именно корупционният модел на мафиотски захват на институциите - парламент, съдебна власт, регулатори като БНБ, е дълбоката причина за нестабилности. Тази констатация на ЕК всъщност показва един възможен сценарий за огромна нестабилност в следващите месеци, прогнозира Христо Иванов.

"Докато не започнем да изчистваме тези дълбоки причини, не можем да имаме стабилно управление. Когато говорим за европейска констатация, за това, че структуроопределяща банка е нестабилна, вероятната цена за тази нестабилност ще е много по-голяма от цената за едни следващи избори".

"Рецептата и отговорът за това е колкото може по-бързо в българското общество да се формира ясна решимост да се гласува за партии и политици, които не просто говорят за съдебна реформа и борба с корупцията, а могат да ги направят и имат зад себе си политически организации, макар някои да ги наричат "неправителствени организации", отбеляза Христо Иванов.

Председателят на предизборния щаб Антоанета Цонева, която е и водач на листата на коалицията в 23-и МИР в София, съобщи, че "Да, България" открива на 25 февруари (събота) кампанията си. Във всички избирателни райони нашите кандидати за депутати ще излязат на улицата и ще водят кампания очи в очи, от врата на врата, всеки ще може да се срещне с тях и да зададе своите въпроси, каза Цонева.

На 25 февруари ще бъде представена и програмата за държавно управление, част от която е и съдебната реформа.

Антоанета Цонева отбеляза, че "Да, България!" се нуждае от 12 000 застъпници, на които няма да се плаща.

Цонева напомни, че до 28 февруари се подават молби за откриване на избирателни секции в чужбина. Всеки един глас е важен, бъдете активни, не забравяйте да се обадите вкъщи, защото вашите близки сигурно очакват да чуят съвета ви кого да подкрепят, заяви тя.

На въпрос, свързан с изказване на лидера на Нова Република Радан Кънев, че "Да, България!" е по-скоро неправителствена организация, а не партия, Цонева заяви: "Искрено се учудвам, ако такъв коментар е бил направен от политическия лидер на "Нова Република". Но се надявам да не е свързан с това, че неправителствените организации нямат зъби. Ако става дума за това, че ние нямаме достатъчно капацитет да се развиваме като политическа сила, мисля, че това, което се случва, го опровергава - широката подкрепа, доброволците, даренията по-скоро демонстрират истинско политизиране и включване в процеса, но нека се запозная с целия коментар".

На въпрос, свързан със ситуацията в Турция, Иванов заяви, че с изключително голямо безпокойство следи все по-голямото залитане към едни авторитарни тенденции, към изоставяне на позитивната страна на светското наследство на Ататюрк. Това, по думите му, създава и потенциално определени рискове за сигурността в региона, "за идеята, че ние сме част от едно споделено пространство, включително демократично, което е базовата логика на това, че ние можем да споделяме и своята сигурност".

Той се надява, че трудната история на демокрацията в Турция, опитът, натрупан в нея, ще надделее и Турция ще премине през тези трудни времена и ще преутвърди своята принадлежност към европейския модел на демократично развитие.