Избирателната активност на вота за Европейски парламент едва ли ще надхвърли 2.5 милиона гласоподаватели, което е близо до активността на президентските избори от миналата година - 2,8 милиона гласували.

Това показват данни от национално представително изследване на МБМД, осъществено от 12 до 14 май сред 1216 пълнолетни граждани.

В изследването се посочва, че процентът на участие в изборите би трябвало да е около 37 на сто (плюс-минус 2 процента).

При участие на около 2,5 милиона избиратели, за един мандат са необходими 139 000 гласа. Някои от партиите могат за броени гласове да останат "под чертата" и тогава гласовете на "пропадналите" се преразпределят върху останалите.

Според НЦИОМ очакваната избирателна активност е 30-35 на сто. има индикации, че при определени обстоятелства е възможно да се понижи под 30 на сто.

По-ниската активност може да се отрази на подредбата на политическите сили, които имат шансове да излъчат депутати за ЕП. Очаква се сравнително ниска активност в столицата.

Според националната статистика БСП ще има 5 или 6 евродепутати, ГЕРБ - 4, ДПС - 3 или 4, "Атака" - 3, НДСВ - 2, СДС - 1,- а ДСБ - 1 или няма да има евродепутат.

Проучванията на МБМД също сочат, че в края на предизборната кампания начело е БСП, която силно е мобилизирала избирателите си и вероятно ще получи най-много мандати, посочват от социологическата агенция. Особено, в случай, че избирателната активност спадне силно - под 35 на сто, БСП би могла да получи дори и 7 мандата, отбелязват социолозите, цитирани от БТА.

ГЕРБ има все още по-слаба мобилизация и данните поставят тази партия на второто място с 5 мандата, сочат данните на МБМД.

НЦИОМ отбелязва, че за ГЕРБ това са първи избори. Поведението на избирателите на партията не е наблюдавано в реални изборни условия. Възможно е да има разминаване между декларираната готовност за гласуване и реалния резултат в изборния ден.

Най-оспорваната конкуренция е за второто, третото и четвъртото място.  

От НЦИОМ регистрират скрит вот за "Атака". Най-висока вътрешна мобилизация има сред избирателите на ДПС и на "Атака". При ДПС има възможност за разширяване на електоралния дял, коментират от НЦИОМ.

И анкетите на МБМД сочат, че за третото и четвъртото място спорят ДПС и "Атака" - с около 3 места, но докато електоратът на Ахмед Доган е силно сплотен и дисциплиниран, при "Атака" е възможно "изтичане" към други партии и тогава партията на Волен Сидеров би получила 2 мандата. НДСВ направи успешна кампания и има сигурен един мандат, а при сериозно повишаване на избирателната активност, може да се доближи до втори мандат.

При СДС и ДСБ данните на МБМД не сочат категорично дали ще класират свои депутати за ЕП. 

Макар ДСБ и Коалиция "Български социалдемократи" да имат силни регионални структури, техните избиратели не са равномерно разпределени в страната, затова представянето на тези формации е по-трудно за прогнозиране в национален мащаб, посочват от НЦИОМ.