Министърът на външните работи Кристиан Вигенин ще приеме на 18 януари 2014 г. делегирания министър към министъра на външните работи, отговарящ за европейските въпроси на Френската република Тиери Репантен, съобщиха от пресслужбата на МВнР.

Министър Репантен се намира в България за официалното откриване на новата сграда на Френския институт, както и за отбелязване на 25-годишнината от срещата на президента Франсоа Митеран с група български интелектуалци.

Френският министър ще бъде приет и от президента, министър-председателя и министъра на културата.

Преди 25 години на 20 януари 1989 г. едно важно българо-френско събитие дава тласък на демокрацията в България.

Франсоа Митеран, президент на Франция от 21 май 1981 г. до 17 май 1995 г., пристига на историческо посещение в София. То е първото посещение на френски държавен глава в България. Визита се помни с прочутата закуска с дванайсет български интелектуалци в Резиденцията на френския посланик в София.

По искане на френската страна е организирана среща с 12 български интелектуалци. Въпреки опитите за тотално игнориране и потискане на набиращото сили дисидентско движение от страна на режима поканените са предимно водещи български дисиденти, демонстрирали по един или друг начин своята независимост.

Срещата се състои на 20 януари 1989 г. във френското посолство в София под формата на работна закуска. Президентът Митеран се среща с 12 български интелектуалци. Мнозинството сред тях принадлежат към една от водещите „неформални организации" - Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, чиято конфронтация с режима към този момент набира сили и обединява все по-голяма група от българската интелигенция.

Българските участници са поетесата Блага Димитрова, Желю Желев - дългогодишен дисидент и философ, Николай Василев - философ, Радой Ралин - поет и писател, чиито остро критични сатири стават фолклор, Копринка Червенкова - журналист, академик Алексей Шелудко - физик и Стефан Продев - журналист. Наред с тях в закуската участие вземат писателите Йордан Радичков и Ивайло Петров, журналистът Барух Шамлиев, кинорежисьорът Анжел Вагенщайн и художникът Светлин Русев.

Мнозинството от тях принадлежат към една от водещите „неформални организации" - Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, чиято конфронтация с режима към този момент набира сили и обединява все по-голяма група от българската интелигенция.

Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, заедно с Обществения комитет за екологична защита на Русе, известен още като Комитет за спасяване на град Русе, който по-късно е преименуван в „Екогласност", са едни от първите дисидентски организации в страната. Клубът за гласност и преустройство е учреден на 3 ноември 1988 г. в Софийския университет. Инициатор на проекта е Желю Желев, който още от 1986-1987 г. работи по подготовката на Клуба.

Основната дейност на Клуба се състои в приемането и разгласяването на декларации и становища, в които рязко се критикува управлението на Тодор Живков. Членовете на Клуба намират изява по западните радиостанции, особено активни са Блага Димитрова и Марко Ганчев, чиито есета предизвикват силен отзвук и реакции. Клубът се състои от 6 секции, които се занимават с обществени проблеми в социалистическа България, като икономическото състояние; човешките права и гражданските свободи; демографските проблеми; екологията; проблемите на българската култура; грешни интерпретации на българската история.

Преди закуската във Френското посолство, година по-рано се провежда една друга закуска - в правителствената резиденция в Бояна. На нея президентът на Германия Рихард фон Вайцзекер кани 12 известни интелектуалци, сред които: писателя Йордан Радичков, академик Ангел Балевски, режисьора Анжел Вагенщайн, журналистите Кеворкян и Евгений Станчев, историка проф. Николай Генчев, наказания за членство в Комитета за Русе, художник Светлин Русев, поетът Радой Ралин, писателката Вера Мутафчиева...