24 май е празникът, който ни обединява като народ, който осъзнава и с право се гордее със своя език, писменост и култура. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в обръщението си към сънародниците ни в Истанбул.

Йотова е на посещение в града по случай отбелязване на 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Тя се срещна с над 200 представители на българската общност в Турция, сред които и ученици от Българското неделно училище в Истанбул, съобщават от "Дондуков 2".

В този ден ние виждаме своето място в историята, заедно с поколенията преди нас и с тези, които ще дойдат след нас, заяви още Йотова.

Тя посети и сградата на Българската екзархия в Истанбул. Там вицепрезидентът заяви, че езикът, писмеността и вярата са обединявали и ще обединяват народа ни.

"Една малка книга, написана от ръката на един монах направи нещо велико - събуди самосъзнанието на цял народ, за да го съхрани и изведе до днешния ден", подчерта Илияна Йотова.

По думите й създаването на българската държава през 681 година слага отпечатък в развитието на старите народи за векове напред и определя контурите на световната карта. Извън физическите мащаби, обаче, българската държава завоюва и други, още по-важни територии - на духовността, познанието и културата, допълва вицепрезидентът.

Тя подчерта, че носим отговорност към завещаното от българските будители.

"Събрани на това място с особена атмосфера, си даваме сметка, че сме наследниците на героичните времена. Длъжни сме да съхраним българската култура и идентичност", категорична е Йотова.

Тя се срещна и с ръководството на Фондацията на българската православна църква и присъства на представяне на каталог "Корените във времето - Българската екзархия и българската общност в Цариград в миналото и днес".

Илияна Йотова припомни делото на Стефан Богориди, доктор Иван Богоров, Георги С. Раковски, Петко Р. Славейков, Иларион Макариополски, Неофит Бозвели за църковна независимост и българска просвета, както и историята на учредяването на Българската екзархия и избирането на първия български екзарх Антим I.

Вицето заяви, че за нея е голяма чест да бъде на това красиво място - Българската екзархия, запазила през годините вярата и народностния дух, да чуе звъна на камбаната-реликва, отлята през 1872 г. по случай учредяването й.

В сградата на Българската екзархия се съхранява и ферманът на султан Абдул Азис. С него той признава българите като отделна народност и дава на нашата църква самостоятелен статут и признава българския екзарх за неин духовен глава.