"Демократична България" (ДБ) внася редиза законопроекти и един проект за решение за създаване на временна парламентарна комисия на старта на 52-ото Народно събрание (НС).
Припомняме, че както стана ясно формацията и "Продължаваме промяната" ще участват в работата на парламента с отделни парламентарни групи, а не с обща както досега, макар че се явиха заедно на изборите на 19 април.
Първият проект на ДБ е за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт с нови критерии за избор на Висшия съдебен съвет (ВСС). Той цели въвеждане на гаранции за независимост от политическо влияние при работата на ВСС и на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Предвижда се и ограничаване на правомощията на прокуратурата извън наказателния процес, в съответствие с приетите промени в Конституцията през 2023 г.
Законопроектът предвижда следните промени за гарантиране на деполитизация при избора на членове на ВСС от парламентарната квота:
- Въвежда се възможност предложения за номиниране на кандидати да могат да правят Висшият адвокатски съвет и юридическите факултети в университети, отговарящи на определени условия (равнопоставено с народните представители);
- Предложения за номиниране на кандидати ще могат да правят чрез народен представител и юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, които най-малко 5 години са работили активно и имат доказан опит в областта на съдебната реформа, на превенцията на корупцията или в сферата на медийния плурализъм;
- Създава се изискване за политическа и партийна неутралност на кандидатите за членове, която се проверява и за 5-годишен период назад.
- Ще се иска информация от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства дали е имало неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) спрямо кандидатите, както и справки от Комисията за противодействие на корупцията.
За гарантиране на независимостта при упражняването на кариерните и дисциплинарните функции на ВСС и с оглед независимостта на самите магистрати се предлага оспорването на решенията на кадровия орган да се извършва пред смесени състави от съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и от Върховния административен съд (ВАС).
"Надзорът за законност на прокуратурата се ограничава само до предприемане на действия за оспорване пред съд на законосъобразността на актовете, изрично посочени в закон, което се вписва в логиката на демократичното управление под върховенството на правото", обясняват от ДБ. От формацията допълват, че прокурорската дейност по следене за спазване на законността в областта на административния процес се проявява с обосноваване и доказване на незаконосъобразността на протестирания административен акт, чиято отмяна прокурорът е поискал.
В законопроекта ролята на прокуратурата в граждански или административни дела се ограничава до защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила.
Друг проект на "Демократична България" касае изменение и допълнение на Закона за ДДС в улеснение на малкия бизнес.
Предвижда се увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС от 100 хил. лв. на 166 хил. лв. (в съобщението на "Демократична България" сумите са посочени в лева 0 б. р.). Целта на вдигането на прага е да се облекчат малките и микро предприятия като се намали административната тежест върху тях и се създадат по-добри условия за бизнес.
Идеята на промяната е да се даде възможност на повече предприемачи да развиват дейността си без незабавното натоварване с изискванията за ДДС, особено в началния етап. Очаква се мярката да подобри конкурентоспособността и да насърчи създаването на нови компании.
В мотивите към законопроекта се посочва, че честите промени в прага създават несигурност за бизнеса, а предложеното увеличение ще внесе предвидимост и по-стабилна среда. България остава и под средните нива в ЕС, където редица държави прилагат по-високи прагове.
ДБ внася и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците за намаляване на продуктовите такси. С него се преминава от разрешителен към регистрационен режим на дейностите по оползотворяване на отпадъците, а част от контролните функции преминават от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) към Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция "Митници".
Целта е да се осигури конкуренция на този пазар, като според авторите на законопроекта действащият режим създава сериозни пречки за навлизане на нови участници в него.
Въвежда се изискване при учредяване на организации по оползотворяване поне 51% от капитала им да бъде притежаван от фирмите, които пускат на пазара продукти, които след това стават отпадъци, подлежащи на разделно събиране и третиране. С това се цели ограничаване на възможността лица без екологични ангажименти да контролират организациите по оползотворяване на отпадъците.
Предвижда се и премахване на продуктовата такса за моторните превозни средства, за да бъдат покрити разходите по оползотворяване на отпадъците, получени след като даден продукт престане да бъде използван. От ДБ обясняват, че моторните превозни средства (МПС) са специфична категория продукти, чието разкомплектоване е икономическа дейност, носеща приходи, поради стойността на различни компоненти в тях.
Със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване за изпращане на СМС за медицински услуги се предлага въвеждане на задължително уведомяване по електронен път на осигурените лица за извършените спрямо тях медицински дейности. Според вносителите това ще позволи ефективно докладване на отчетени, но неизпълнени дейности, с които се неправомерно се разходват средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
От "Демократична България" посочват, че конкретната реализация на уведомленията следва да бъде уредена извън закона, като те могат да бъдат по телефона чрез SMS, по електронна поща, чрез стандартни чат-приложения, както и през приложението Е-здраве (ако осигуреното лице е активирало такова). Със законопроекта отпадат здравноосигурителните книжки и други документи, които съдържат на хартиен носител същата информация, налична в електронни регистри.
ДБ предлага и изменение и допълнение на Закона за Националната служба за охрана (НСО) за премахване на охраната на Пеевски и Борисов. Със законопроекта отпада охраната на народни представители от НСО в мирно време. Във време на война или при военно положение се осигурява специален режим на охрана на конкретни лица по решение на комисия, оглавявана от шефа на НСО, с членове председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) и главния секретар на МВР, както е и сега съгласно закона.
Предвижда се и връщане на транспортното осигуряване от НСО на дейността на администрацията на президента, което бе отменено миналата година.
Със законопроекта се цели актуализиране на обхвата на охраняваните лица и съсредоточаване на капацитета на НСО върху задачи с по-висока степен на обществена значимост и риск. Според вносителите промяната е обусловена от необходимостта охраната да бъде предоставяна при ясни и обективни критерии и при спазване на принципа на пропорционалност, така че да се намалят хипотезите на предоставяне на охрана по силата на законова презумпция, без индивидуализирана оценка на актуалната застрашеност и без връзка с конкретни рискови фактори.
"Демократична България" внася също Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки за провеждане на търгове и от частните болници с цел да се въведе повече прозрачност и контрол при разходването на публични средства в здравеопазването.
"В момента частните болници получават значителен ресурс чрез НЗОК, но не са задължени да провеждат обществени поръчки за лекарства. Това води до сериозни разлики в цените - по данни от разследвания, НЗОК губи над 100 млн. лв. годишно, а цените на едни и същи лекарства могат да се различават многократно между държавни и частни болници", аргументират се от ДБ.
С предложените промени лечебните заведения, които използват публични средства, ще бъдат задължени да прилагат правила за конкуренция и прозрачност при покупките си. Идеята е така да се ограничат непрозрачните практики и да се намалят разходите, които в крайна сметка се поемат от всички граждани.
"Демократична България" предлага също да в 52-ото НС да се сформира комисия за "Осемте джуджета" и "Нотариуса". С това формацията цели разплитане на престъпните мрежи в съдебната власт докарай. В тази връзка ДБ внася проект за решение на Народното събрание за създаване на временна парламентарна комисия за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около бившия следовател Петьо Петров-Еврото, придобила обществена известност по случая "Осемте джуджета" и на групата около Мартин Божанов-Нотариуса.
Според ДБ фокусът трябва да е върху действията и бездействията на компетентните държавни органи по данни за нерегламентирано влияние в съдебната власт и правоохранителната система.
"И по двата случая - "Осемте джуджета" и "Нотариуса", се поставя въпросът дали части от съдебната и правоохранителната система са били използвани, пренебрегвани или обезсилвани по начин, който е позволил съществуването на неформални центрове на власт", посочват от "Демократична България.
От ДБ изтъкват, че когато има публично известни данни за лица, които могат да осигуряват достъп, натиск, защита или влияние по дела и преписки, общественият интерес изисква да се установи не само дали конкретните твърдения са верни, но и как е било възможно подобни съмнения да останат без достатъчна институционална реакция в продължение на години.
Впоследствие от "Демократична България" съобщиха, че народни представители от формацията са внесли пакет от пет законопроекта, насочени към оптимизиране работата и числеността на държавната администрация и намаляване на административната тежест за гражданите.
С промени в Закона за администрацията се цели ограничаване възможностите за разширяване щата на държавната администрация, а на уебстраницата на Министерския съвет два пъти годишно трябва да се публикуват всички структури по ведомства, със заетите щатни бройки и броя на пенсионерите на работа. Залага се и 5% съкращение на общата численост на персонала на централната и местната администрация за всяка от четирите последователни години от 2027-а до 2030-а. На администрацията се възлага също да работи по годишни или многогодишни програми с ясно заложени цели, чието ефективно изпълнение да отчита.
С изменения в Закона за устройство на територията (ЗУТ) се предлага паркоместата в жилищни сгради да бъдат обособени като самостоятелни обекти - тема, която от години създава затруднения при сделки и води до неясноти в собствеността.
Другите три от законопроекта от пакета касаят промени в Закона за движението по пътищата. Сред тях е отпадането на изискването за вписване на номера на двигателя в регистрационния талон. Предлага се също премахване на нотариалната заверка при прехвърляне на автомобили, което би намалило разходите и времето за гражданите. Друга мярка цели по-справедливо разпределение на местата за паркиране в градовете чрез ограничаване на т.нар. служебен абонамент до 10% от капацитета на платените зони.
USD
CHF
GBP
