Депутатската заплата се оказа повече от тлъста, като надхвърля 8000 лева или 4236 евро, пишат от Националния статистически институт (НСИ) във връзка с наетите лица и средната работна заплата за първото тримесечие на 2026 година.
По действащите финансови правила на парламента депутатите получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати в обществения сектор за последния месец от всяко тримесечие. Средната заплата в обществения сектор за март е 1412 евро.
Председателят на Народното събрание получава с 55% по-висока заплата от основната депутатска, което е около 6566 евро. Толкова е и основното месечно възнаграждение на министър-председателя.
Министрите получават колкото председателите на парламентарни комисии, т.е. с 35% повече от основната депутатска заплата или около 5719 евро след последните данни на НСИ.
Президентът може да се "похвали"с една от най-високите заплати в държавата - цели 8472 евро.
Заплатите на вицепремиерите са равни на заплатите на заместник-председателите на НС (с 45 на сто по-големи от тези на депутатите). Това прави 6142,20 евро.
Извън тези основни заплати има редица допълнителни възнаграждения, например за участие в комисии. Само за научно звание добавките започват от 10% върху основната заплата - за доктор е толкова, а за доктор на научите е 15%.
Средната работна заплата в България
Данните на НСИ показват, че средната месечна брутна работна заплата за страната през септември достига 2580 лева. Продължава изоставането на възнагражденията в частния сектор от тези в публичния. Работещите в частни фирми през септември са получавали средно 2550 лева - с над 100 лева по-малко от заетите в обществения сектор. На тримесечна база средната работна заплата за страната намалява с 0,9%. На годишна база обаче има увеличение с 12%.
Традиционно най-високи за тримесечието са заплатите в сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - средно 5512 лева. На второ място са финансови и застрахователни дейности с 3716 лева, а на трето - производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - 3539 лева. Най-ниски са възнагражденията в хотелиерството и ресторантьорството - средно 1586 лева.
Междувременно съдът на ЕС отмени част от директивата за адекватност на минималните заплати, която и България трябва да приложи в законодателството си. Директивата бе атакувана пред съда от Дания, подкрепена от Швеция.
Самата директива обаче остава в сила, което се приветства от синдикатите. Отпадат обаче изброените в нея минимум критерии, които правителствата трябва да вземат предвид за определяне на минималната работна заплата. Това бяха: покупателната способност, общото равнище на работните заплати, темпът на техния растеж и дългосрочните равнища на националната производителност. Остават обаче ключовите референтни точки за оценка на адекватността на МРЗ - тя да е 50% от брутната средна заплата или 60% от медианната.
USD
CHF
GBP
