"Нека помним - народността не пада там, където знанието живей."
С такъв призив от парламентарната трибуна към своите колеги се обърна  председателката на парламентарната комисия по образование Милена Дамянова. По повод предстоящия празник 24 май първа се изказа председателят на комисията по култура Полина Карастоянова.

Взели пример от колегите си от Патриотичния фронт и ГЕРБ настояха да прочетат от парламентарната трибуна декларация по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
"12 века ние, българите съхраняваме нашата писменост и език, а като пазим буквите, ние пазим историята", каза Дамянова и убедено заяви, че именно буквите ни дават сила да вървим напред.  "Книгите са част от нашита светиня - разкази за любов и омраза, нежната поезия и пламенните маршове. Азбуката е храмът на знанието, в който намираме обединение", продължи депутатът от ГЕРБ.

Тя обаче разгледа празника и от друга гледна точка - че през годините българите са се научили да повтарят, че учителската професия е станала нежелана и че е по-добре децата на България да занимават да учат в чужбина.

"Съгласни ли сме да не променяме нищо?", поиска да разбере Дамянова и в отговора си обърна внимание на това, че именно законопроектът за промени в Закона за училищното и предучилищното образование с автор ГЕРБ е животоспасяващото лекарство на образователната система.

"Законът е начинът да отговорим на съвременното образование, да научим децата ни да са критични. Да дадем самочувствие  на учителите", убедена е председателката на образователната парламентарна комисия.

И от БСП почетоха 24 май. Това е най-истинският празник на България, който идва от душата на българския народ, каза Атанас Мерджанов. Страната ни още от своето съществуване, по думите му, е била силна държава. Със създаването на азбуката от братята Кирил и Методий страната ни става не само силна, но и велика, по думите на социалиста.

Благодарение на кирилицата ни има във времето и историята, заяви депутатът и припомни, че 270 милиона души пишат на кирилица. Българската азбука днес е призната за третата официална азбука в ЕС, а българският език за официален за ЕС, поясни Атанас Мерджанов. Възраждане духа на народа, това поиска социалистът  от депутатите, като посочи, че дори и в криза редица европейски държави не намаляват финансирането за образованието.  Той припомни думите на премиера Бойко Борисов, че трябва да се модернизираме.

Истинската модернизация минава през образование, категоричен е Атанас Мерджанов. У нас финансирането за образование е най-ниско в ЕС, само 3,7% от БВП, допълни той. С 9 милиона лева е намалено финансирането за образование за тази година в сравнение с миналата. В България културните и образователни институции се борят за своето оцеляване.

БСП настоява образованието и науката да са приоритет и в тази посока опозицията щяла да подкрепи всички мерки, които са разумни. Мерките за училищно и предучилищно образование трябвало да стават със съдействието на учителите и обществеността.

Без екстравагантни мерки в образованието, поискаха още от БСП.  Готови сме да подкрепим и разумни идеи за иновациите в икономиката, подчерта Мерджанов.
Освен това той критикува „принизяването на автономността на БАН" и ниските заплати на учените.Заради това и страната ни е в челните позиции по изтичане на мозъци.

От БСП поздравиха всички учители и хора на духовността и книжовността за бъдещия 24 май и гарантираха, че образованието и науката ще са приоритет за държавата.

С въпросите за равнопоставеността на езиците и детските градини в циганските квартали от Парламентарната група на ДПС почетоха 24 май - Денят на българската просвета и наука и на славянската писменост.

Третите по сила в парламента, подобно на други парламентарни групи, настояха да отбележат святото дело на братята Кирил и Методий и благословеността на българския народ за това, че има свои духовни символи - оригинални свои букви.

По повод празника на българската книжнина лидерът на движението Лютви Местан поиска да припомни думи на Св. Константин Кирил Философ от "Беседа против триезичниците": „Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички, също тъй слънцето не свети ли на всички и не дишаме ли еднакво въздух всички и как вие не се срамувате като признавате само три езика и като повелявате всички други народи да бъдат слепи. Пояснете ми Бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде всичко това или за завистлив, та да не желае".

Този цитат Местан произнася три дни след като обжалва глобата си за агитация на език, който е различен от официалния за България. Провокирани от думите на Св. Константин Кирил Филосов от ДПС зададоха риторическия въпрос: „Имаме ли съзнанието за думите на Св. Константин Кирил Философ; имаме ли съзнанието за равнопоставеността на всички езици; имаме ли ясно съзнание за това, че нито един език не може да бъде поставян по-високо от друг и че е въпрос на мракобесно мислене да се допуска йерархизирането на езиците и на тази база едни езици да бъдат дискриминирани за сметка на други", каза Местан.

Въпреки, че сам попита лидерът на движението отсече, че празникът не позволява по тази тема да има дори нюанси на политизиране, но все пак призова колегите си да намерят отговора на въпроса първо вътре в себе си. Навръх 24 май третите по сила в парламента припомниха, че днес родината на кирилицата - България се намира сред първите места в класациите по фактическа неграмотност на своите млади хора.

„Преодоляването на най-тежката язва на българското образование - отпадането от училище не е въпрос само на училищната система. Ако искаме да решим въпроса с ранното отпадане от училище, трябва да се сетим, че причините се коренят в предучилищната степен", убеден е председателят на ДПС.

С поглед към законовите промени в сектор образование и с въвеждането на задължение всички българи да осигурят присъствието на децата си в детски градини Местан отсече, че българските общини не са осигурили условията българските граждани да изпълнят това свое задължение.

„И ако е чудесен фактът, че през месец чуваме новини за открита поредна детска градина в центъра на столицата и в центровете на други големи градове, все още хиляди деца от малцинствените квартали нямат достъп до детска градина", каза Местан.

"Реформите в българското образование ще са тръгнали тогава, когато чуем новина за открита детска градина, например, в двата малцинствени квартала на Сливен, където хиляди деца нямат достъп до детска градина", каза депутатът.