Министерството на финансите представя проектобюджета за 2026 г. като балансиран и съвместим с европейските правила, но зад номиналната стабилност се крият сериозни рискове за публичните финанси. Това се посочва в позиция на "Демократи за силна България" (ДСБ), гласувана на последното заседание на Изпълнителния съвет на партията.

Според формацията заложените прогнози са "оптимистични до нереалистичност". Министерството очаква 3,5% инфлация и 2,7% икономически растеж, но според ДСБ реалният темп ще бъде по-нисък, а инфлацията - по-висока, заради въвеждането на еврото и растящите заплати. Така реалните разходи се подценяват, а дефицитът изглежда по-нисък от действителния.

Партията определя очакваното увеличение на приходите с 12% спрямо 2025 г. като "на ръба на реализма", тъй като ефектът от новите мерки - по-висок данък върху дивидентите, по-строг контрол върху рискови стоки и електронни системи - ще се прояви едва през втората половина на годината. Според ДСБ е вероятно бюджетът отново да бъде балансиран чрез еднократни постъпления и счетоводни трикове.

По отношение на разходите формацията предупреждава, че заложеното увеличение на заплатите в публичния сектор с 5%, както и автоматичната индексация на минималната заплата, ще поддържат инфлационен натиск. Само тази индексация ще добави между 1,2 и 1,5 млрд. лв. допълнителни разходи годишно, изчисляват от партията.

ДСБ подчертава, че общите разходи по Консолидираната фискална програма (45,8% от БВП) нарушават Закона за публичните финанси, според който те трябва да се върнат под 40% в рамките на три години. Вместо това, в средносрочната прогноза 2026-2028 г. нивото остава над 43%.

Според анализаторите на партията реалният бюджетен дефицит ще бъде между 3,5 и 4% от БВП, ако се отчетат капиталовите трансфери и вноските в държавни предприятия по европейската методология (ESA 2010). Така България може да влезе в еврозоната с "номинално спазен, но фактически нарушен Маастрихтски критерий", предупреждават от ДСБ.

Партията обръща внимание и на растящия държавен дълг - от 24% през 2023 г. до близо 29% през 2026 г. - и на увеличаващите се лихвени плащания, които ще изискват нови заеми. Според тях бюджетът не отчита и ценовия ефект от въвеждането на еврото, който може да доведе до временен ликвиден дефицит още през пролетта на следващата година.

"Бюджет 2026 продължава модела на управляем дефицит - номинално в норма, но реално подкопан от автоматично растящи разходи и прикрит дълг. България рискува да влезе в еврозоната с европейски показатели само на хартия, но с реален дефицит и инфлационна инерция", се посочва в позицията.

ДСБ настоява преди окончателното приемане на бюджета Министерството на финансите да публикува реална ESA-оценка на дефицита и независим стрес-тест на приходите и разходите, за да се избегне повторение на ситуацията от 2025 г.