Три законопроекта за фалит на физическите лица подеха законотворците - един на БСП, втори на ПП-ДБ и трети на Министерския съвет.
Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, внесен от Борислав Гуцанов и група народни представители, беше представен от народния представител Мая Димитрова. Законодателната инициатива дава втори шанс за гражданите, като се посочва, че Република България е единствената държава членка, която не е въвела личния фалит на физически лица, въпреки че законопроектът е включен в Плана за възстановяване и устойчивост.
Предвижда се справедливо удовлетворяване на всички кредитори чрез частично опрощаване на задълженията посредством достъпна, бърза и прозрачна процедура, от която ще се ползва единствено добросъвестният длъжник.
Според законопроекта неплатежоспособен е длъжник, когато в продължение на най-малко 90 дни не е в състояние да изпълни едно или повече парични задължения на обща стойност 5 минимални работни заплати.
Предлага се изграждането на общ електронен регистър към Агенция по вписванията, в който да се обявява информация за физическите лица, действията на назначения управител и актовете на съда. Предвижда се управител на имуществото да може да бъде синдик, служител към Комисията за защита на потребителите или друго лице, получило сертификат за завършено обучение и вписано в утвърден от министъра на правосъдието списък. За дейността си управителят получава възнаграждение, определено от съда. Производството се образува по молба на длъжника, като съдът заедно с назначаването на управител на имуществото вписва в регистъра покана до кредиторите за присъединяване в срок от един месец. Съобразно доходите, имуществото и задълженията на длъжника се предвижда възможността за обявяване в несъстоятелност с одобрен план за погасяване, обявяване в несъстоятелност с осребряване на имуществото и обявяване в несъстоятелност при липса на доходи и имущество.
Задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник се погасяват с изтичане на 18-месечен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а при липса на доходи и имущество срокът за погасяване е една година, считано от обявяването в несъстоятелност.
Предвижда се съдът по несъстоятелност да е окръжният съд по настоящия адрес на физическото лице.
Проектът на закон, внесен от Кирил Петков, защитава добросъвестния длъжник и цели справедливо удовлетворяване на всички кредитори. Законопроектът изисква от длъжника да упражнява предоставените му права добросъвестно, като предвижда критерии за добросъвестност и регламентира подробни хипотези, които изключват наличието на добросъвестност. С цел осигуряването на жизнените потребности на длъжника се определя имущество, което не се включва в масата на несъстоятелността, като съдът по свой начин може да установява факти, да събира доказателства, да назначава вещо лице и да налага обезпечителни мерки и ограничения върху действията на длъжника.
В производството интересите на кредиторите и длъжника се упражняват и контролират от синдик, като функциите могат да се възлагат и на държавен съдебен изпълнител. На синдика се заплаща възнаграждение за конкретно извършени действия, а при осребряване на имущество възнаграждението му е в размер на 2 на сто от стойността на осребреното имущество. Синдикът представлява длъжника, управлява активите му, уточнява кредиторите, проверява техните вземания, издирва имуществото на длъжника, събира паричните вземания, предлага план за погасяване на задълженията и осребрява имуществото от масата на несъстоятелността. Срокът за предявяване на вземанията от кредиторите е до три месеца от обявяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Производството се образува по молба на длъжника, в която се представят доказателства за трудовата заетост, обстоятелствата за неплатежоспособността и добросъвестността и данни за имуществото му, като длъжникът предлага и план за погасяване на задълженията. Предлага се окръжният съд да прогласи неплатежоспособност, когато длъжникът не е в състояние да изпълни парични задължения на обща стойност над 24 минимални работни заплати, за период от повече от 12 месеца. След обявяване на неплатежоспособността, съдът допуска обезпечения, като длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика.
Като последица от откриване на производството се спират съдебните, арбитражни и изпълнителни производства срещу длъжника, установяват се вземанията на кредиторите, издирва се имуществото в масата на несъстоятелността и се съставя опис на недвижимите и движимите вещи. Преди да се пристъпи към осребряване на имуществото, се предоставя възможност за доброволно изпълнение, а когато не е бил предложен план или предложеният план не е бил приет или утвърден, съдът обявява длъжника в несъстоятелност, постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото и постановява започване на осребряване на имуществото.
Законопроектът предвижда подробно условията и последиците за прекратяване на производството и неговото възобновяване, като непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Предлага се задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник да се погасяват с изтичане на 3-годишен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а при липса на имущество - с изтичане на 5-годишен срок от постановяване на решението за обявяване в неплатежоспособност. Предвижда се публикуване на информацията относно производството по несъстоятелност в регистър по несъстоятелност към Министерството на правосъдието.
Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, внесен от Министерския съвет, въвежда производството по несъстоятелност на физическите лица в съответствие с обществените очаквания, особеностите на националната правна система и изискванията на актовете на Европейския съюз. С цел осигуряването на жизнените потребности на длъжника се определя несеквестируемо имущество, което не се включва в масата на несъстоятелността и се предвижда издръжка, която служи за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство.
Производството се образува по молба на длъжника, в която се представят доказателства за трудовата заетост, обстоятелствата за неплатежоспособността и добросъвестността, както и данни за имуществото му, като длъжникът предлага и план за погасяване на задълженията. За откриването на производството се заплаща проста такса, като съдът по свой почин може да установява факти, да събира доказателства, да назначава вещо лице и да налага обезпечителни мерки и ограничения върху действията и дейността на длъжника. В производството се назначава синдик, който представлява длъжника, управлява активите му, уточнява кредиторите, издирва имуществото на длъжника, събира паричните вземания, предлага план за погасяване на задълженията и осребрява имуществото от масата на несъстоятелността.
Предвиден е срок за предявяване на вземанията до два месеца от обявяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а възнаграждението на синдика е в размер на една минимална работна заплата за конкретно извършени действия, като при осребряване на имущество възнаграждението му е в размер на 5 на сто от стойността на осребреното имущество.
Предлага се окръжният съд да прогласи неплатежоспособност, когато длъжникът не е в състояние да изпълни парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати за период от повече от 6 месеца. След обявяване на неплатежоспособността, съдът допуска обезпечения, като длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Като последица от откриване на производството се спират съдебните, арбитражни и изпълнителни производства срещу длъжника, установяват се вземанията на кредиторите, издирва се имуществото в масата на несъстоятелността и се съставя опис на недвижимите и движимите вещи.
Преди да се пристъпи към осребряване на имуществото, се предоставя възможност за доброволно изпълнение, чрез утвърждаване на план за погасяване. Когато не е бил предложен план или предложеният план не е бил приет или утвърден, съдът обявява длъжника в несъстоятелност, постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, и постановява започване на осребряване на имуществото.
Законопроектът предвижда подробно условията и последиците за прекратяване на производството и неговото възобновяване, като непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Като последица от производството задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник се погасяват с изтичане на 3-годишен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, когато са удовлетворени поне частично кредиторите. При липса на имущество се предлага погасяването да настъпи в петгодишен срок.
Предвижда се съдът по несъстоятелност да е окръжният съд по постоянния адрес на длъжника, като се предлага публикуване на информацията относно производството по несъстоятелност в регистър по несъстоятелност към Министерството на правосъдието.