Оформя се устойчива тенденция каква част от гласоподавателите у нас гласуват на първи тур на президентски избори - и през 2001 година, и сега е еднакъв делът на гласувалите на първи тур, смята политологът Теодор Дечев, с уговорката, че все още не са оповестени окончателните резултати, коментира изборите.

Важен извод, който може да се направи след първия тур на изборите според него, е, че българските гласоподаватели точно разпознават своите кандидати въпреки участието в предизборната надпревара на кандидати, които е трябвало да откъснат гласове от основните трима претенденти - Първанов, Сидеров и Беронов.

Така например, според Дечев, протестно настроените избиратели са дали гласа си за Сидеров, а левите са подкрепили Първанов въпреки явяването на Велев и Петров.

Петър Берон, който трябвало да откъсне от гласове от Сидеров и Беронов, остава без задоволителен резултат, а Георги Марков няма основание да претендира, че е препятствал Беронов на изборите, тъй като сборът от гласовете за двамата остава зад тези за Волен Сидеров, смята политологът.

Дечев изтъкна и данните от exit poll, огласени по БНТ веднага след края на изборния ден, според които 13 на сто от симпатизантите на СДС и 10 на сто то тези на ДСБ са дали гласа си за Георги Първанов.

Това само по себе си е твърде смущаващо, коментира той, тъй като ако при СДС може да се говори за периферия, то при ДСБ такава няма, а има само здраво ядро.

Парадокса Теодор Дечев обяснява с това, че тези избирателите са били напълно убедени в поражението и са дали гласа си с единствената цел активността да надхвърли 50 на сто и да не се стигне до балотаж, на който отново да се съревновава Волен Сидеров.

От друга страна в нощта след първи тур са проличали личните качества на Беронов, който според Дечев съвсем не е бил лош кандидат за президент, но поради забавянето на издигането на кандидатурата не бе представен добре на обществото и обществото не го разпозна.
Политологът предположи, че ако щабът на десните е разполагал с още месец - месец и половина, то е възможно резултатът да е различен.

Относно ниската изборната активност Дечев споделя позицията, която проф. Георги Марков изказа в студиото на БНТ - за Европа такава активност на избори може да е нормална, но за България тя е ниска.

Според Дечев това е тенденция, която отчасти се дължи на недостатъчната информираност на хората за управленските ресурси на президента, който при сегашните правомощия е основен политически играч.

Въпреки това хората продължават да гледат на президента като един вид „полууправленец" и тенденцията за активността на президентските избори вероятно ще се запази, ако не настъпят промени в конституционните правомощия на институцията, прогнозира той.

Независимо за кого този изборен резултат е катастрофално поражение, опитът показва, че подаването на оставка по-скоро вреди на едно политическо движение, отколкото да помага, като в крайна сметка води до криза на лидерството вътре.

Така Теодор Дечев коментира въпроса, че след резултатите от първи тур лидерите в дясно не подадоха своите оставки.

Десните имат един кардинален проблем - всички задачи, поставени от тях от 90-та година насам, са изпълнени, посочи още той, като в това число влизат и промяната на собствеността, и установяването на демократична система, и геополитическите приоритети на България.

Налице е криза на идентичността, която може да се преодолее не с оставки, а чрез съдържателна дискусия по нови задачи, категоричен е Дечев.

Атака може да не е достигнала тавана на потенциалния си електорат, но се е приближила до максимума на възможната подкрепа за нея, каза още Дечев, помолен да коментира резултата, постигнат от Волен Сидеров.

Според него, като се имат предвид скандалите около партията след парламентарните избори, резултатът на Сидеров на тези избори може да се приеме за постижение.

Той обаче изтъкна, че голямата част от хората, подкрепящи тази партия, са хора, които едновременно са склонни да приемат конспирации и не се стряскат от публични скандали.

Подкрепата за Атака ще расте, докато тя не влезе в централната изпълнителна власт, категоричен е Дечев.

Докато са в законодателната власт те могат да повтарят непрекъснато това, от което хората са недоволни и хората да ги разпознават като техни говорители, поясни той.

Но веднъж попаднали в изпълнителната власт, в подобни партии настъпва криза.
Тогава те или влизат в общото русло (какъвто е случаят със Северната лига на Умберто Боси в Италия), или са разклатени от сътресения и принудени да напуснат управлението (както стана със Самоотбрана в Полша), поясни Дечев.