До 5 години ние ще се борим за членство в нов ЕС, поради тотално изоставане, прогнозира политологът Иванка Иванова на конференция по повод предстоящите избори за Европейски парламент „#БГизбираЕС".

Основанията й за тази стряскаща прогноза са, че Лисабонският договор развърза ръцете на Европейската комисия (ЕК) и тя много активно се възползва от механизма за проверка и сътрудничество в областта на правосъдие и вътрешен ред над България и Румъния. Налага се да ни наблюдават отвън, защото на национално ниво няма механизъм за наблюдение, категорична е в оценката си Иванова.

Според нея начинът, по който механизмът за проверка и сътрудничество дефинира днес проблемите в България се крепи на две думи - корупция и организирана престъпност. А много често, по нейно мнение, проблемът е свързан с компетентността.

В доклада си на тема: „Продължаващата реформа в правосъдието" Иванка Иванова, която е ръководител на Правна програма на Института "Отворено общество", отчете, че в България годишно около 20 % от магистратите преминават курс по право на ЕС, което е много малко в сравнение с Европа.

Корупцията може да се окаже много сложен и много тежък за проследяване проблем, смята Иванова. Втори проблем е ограниченият характер на механизма - следи се само наказателното производство, прогнозира тя.

Първият панел на конференцията, организирана от ПанЕвропа България, съвместно с Фондация "Фридрих Науман", имаше за цел да очертае основните аспекти на политическото и икономическото развитие на България през първите седем години от нейното членство в ЕС.

Вторият панел предостави платформа за предизборен дебат между представители на  БСП, ГЕРБ, ДПС , НДСВ и Реформаторския блок.

Тази конференция е първата отправна точка, която дава на българските кандидати за европарламентаристи шанса да успеят да обяснят какво могат да правят, заяви при откриването й Даниел Кадик, Програмен директор за Югоизточна Европа на Фондация за свободата „Фридрих Науман".

Предстоящите избори за Европейски парламент (ЕП) са вторият най-голям демократичен експеримент в света. Това каза, от своя страна, при откриването на форума Гергана Паси, Президент на ПанЕвропа България.
Наистина е много важно да си дадем сметка, че тази седмица 380 милиона гласоподаватели ще дадат своя глас за това каква Европа искат да видят в следващите 5 години, аргументира се Паси.
Всъщност, заяви тя, голямата интрига тук е дали Европа ще поеме по линия на своето социално направление, или Европейската народна партия ще доминира. Дълго време практически борбата беше особено оспорвана и с много малка разлика помежду им, смята експертът.

Като че ли последните проучвания показват превес на Европейска народна партия, но това е много важен избор за Европа и за нас като европейски граждани. Всъщност в много голяма степен той ще ориентира дали Европа ще върви към повече харчене в следващите 5 години, или ще заложи към инвестиране в своята конкурентоспособност изрази позицията си шефът на ПанЕвропа България.

Прави впечатление начинът, по който се води дискусията в Европа и пълната му противоположност в сравнение с дискусията в България, заяви Паси.
Помислете си, обърна се тя към участниците, колко от кандидатите за евродепутати говорят за реални европейски решения на някакви европейски проблеми, защото всъщност изборът за европейски парламент е именно за това.

Ние се наслушахме на това кой ще става министър-председател, кой ще бъде вкарван в затвора, кой ще носи отговорност, кое ще бъде национализирано. Тоест, ние ставаме свидетели за пореден път на подменен дебат тук, в България, от което в крайна сметка страда като цяло и европейското ни членство, очерта ситуацията у нас Паси.

Според нея високото българско доверие в Европа е парадоксално за Съюза, където то спада.
Институцията ЕП, която в течение на времето най-драстично разширява правомощията си, страда от спадащо доверие. Това ще доминира и доминира дебата в Европа. В същия момент в България виждаме продължаващо високо доверие в европейските институции. При това то е в резултат на липса на доверие в националните ни институции, акцентира върху парадокса президентът на ПанЕвропа България.

Но това, което е много важно да подчертаем, че 7 години след началото на членството, ние практически сме извън Шенген, което по силата на договора ни за присъединяване е задължение, забележете за България, а не право. Ние се намираме и извън еврозоната нещо, за което има и обективни причини, заключи Паси.

Програмна реч на конференцията произнесе проф. Огнян Герджиков, Председател на 39 Народно събрание (2001-2005). Той зави, че още в първите години на промените България е направила своя цивилизационен избор, без да се налага да се прави референдум. Седмото ВНС по предложение на Л. Иванов прие предложение страната ни да стане член на европейските общности, а 37-то ОНС гласува решение за членство в ЕС, припомни предисторията на влизането ни в съюза проф. Герджиков.

С присъединяването ни към ЕС всеки българин има право да живее, да учи, да работи във всяка една страна-членка на ЕС, опресни паметта на присъстващите професорът.

Удовлетворени ли сме обаче от членството си в ЕС, зададе той риторичен въпрос. И да, и не, отговори си той.
Не сме, защото реалността се разминава с мечтите на хората за ЕС. Не съумяхме да развием евроинтеграционният процес. Разочарование се усеща не само у нас, но и в Европа, смята Герджиков.

Европа е на кръстопът, заяви лекторът. Основният въпрос е: Каква Европа искаме? Идеята за федерализация е поета още от Робер Шуман. В недалечно бъдеще България ще избере Европейската федерация, прознозира бившият шеф на парламента.

По първия панел: „Седем години България в ЕС: все още неосъществена мечта" доклад на тема „Какво спечелихмe от първите 7 години от членството в ЕС" изнесе и Огнян Златев, ръководител на Представителството на ЕК в България.

Основният въпрос, на който той се спря, бе: „Какво ние дадохме, какво на нас ни дадоха?" Според него не си даваме ясна сметка, че с присъединяването на България и Румъния към Европа ние станахме участници в най-голямото разширяване на ЕС.

В същото време, има една голяма заблуда, че тези пари, които ни се дават са, за да оправят положението ни. Това не е така! На страницата на представителството има какво е внесла България като средства и какво е получила. Ние получаваме толкова, колкото успеем да защитим, категоричен е шефът на Представителството на ЕК у нас.

Но ползите от членството в ЕС не са само финансови, смята експертът. Например, от 1 януари отпаднаха забраните за работа. Затова, заяви Златев, аз оставам оптимист - България е постигнала страшно много, ние сме пълноправен член на ЕС.

В доклада си „Поуки и грешки в икономически план от седемте години членство на България в ЕС" Николай Василев, вицепремиер (2001-2005) и министър на държавната администрация и административната реформа (2005-2009), застъпи тезата, че за 10 години преди приемането ни ние свършихме работата си, но след като ни приеха в ЕС ние сякаш не знаехме какво да правим.

Според него, ЕС не е най-успешното място в света - това са само няколко процента от световната територия. Нещата, които се случиха след 2009 г., не са в резултат на членството ни в съюза. Трябва да подкрепяме политиките на финансови ограничения в бюджетите, смята Василев.

По негово мнение, ние усвояваме средно добре еврофондовете, но имаме проблеми с прозрачността. Много лоша е тенденцията предимно да се говори за усвояване на еврофондове, счита експертът.

Според политолога Владимир Шопов асиметрията в ползите от членството ни в ЕС се поражда от начина, по който България управлява членството си.

В изнесения от него доклад „България в ЕС: Нужда от рестарт" директорът на Института за европейска стратегия и политика заяви, че голямата диспропорция при усвояване на еврофондовете води до размествания в социалните нагласи.

Шопов смята, че имаме отказ от участието на страната ни във вътрешните вълни на евроинтеграция (напр. Членството в еврозоната).

Имаме замаразяване на чисто интеграционни усилия на нашите правителства, категоричен бе политологът. В резултат на това политкоректността на говоренето за Европа просто се срина. Това показва и предизборната кампания!