Декември 2022 година е заложеният срок, в който България да приеме Национален план за борба с антисемитизма - първия си по рода документ у нас.

Това стана ясно на пресконференция в БТА, организирана съвместно с Министерството на външните работи в партньорство с Дипломатическия институт и Държавния културен институт и финансиран от Фонда за двустранни отношения на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. В рамките на събитието бе представено и национално представително проучване, изследващо нагласите на българите към евреите.

Румъния въвежда задължителен предмет за евреите и Холокоста в училищата

Румъния въвежда задължителен предмет за евреите и Холокоста в училищата

Между 1940 и 1944 г. режимът на Йон Антонеску убива стотици хиляди евреи

"Това социологическо проучване дава старта по същество, то ще бъде използвано като база за по-нататъшната работа. Предстои да бъде създадена работна група, съставена от по двама експерти от Министерството на външните работи и други министерства, представител на неправителствения сектор и академичните среди. Когато те представят предварителния си проект, той ще влезе за съгласуване в МВнР, а след това ще бъде подложен на междуведомствено съгласуване, за да могат всички бележки да бъдат отразени. И накрая този план трябва да бъде приет след гласуване на Министерския съвет, като така влезе в нормативната база", поясни предстоящата процедура Ангел Банджов, директор на дирекция Права на човека към външно министерство.

Той посочи реалистичните срокове за приемане на документа и реалното му влизане в сила - съгласуването следва да завърши към края на годината - средата или края на декември, като тогава той ще бъде подложен на гласуване от правителството.

В процеса на създаването на плана за борба с антисемитизма ще бъдат организирани и редица конференции, образователни, културни и други инициативи.

А какво показва самото проучване, направено както между българите, така и между еврейската общност в България - отношението на българите към евреите е видимо позитивно. 83% се отнасят положително към съседство с евреи, 59% - към заемането на висши държавни постове от евреи, а 52% биха одобрили член на семейството им да сключи брак с представител на еврейската общност.

"Имаме доста голяма степен на толерантност, приемане и позитивно отношение. Тези 52% по никакъв начин не са свързани с негативизъм, а се дължат на степента на охраняване на културна и религиозна идентичност - колкото повече един човек е по-религиозен, в толкова по-голяма степен има известна спирачка, не негативизъм", коментира Боряна Димитрова, директор на "Алфа рисърч" - агенцията, изготвила проучването.

От своя страна пък огромното мнозинство (91%) от евреите у нас смятат, че са добре интегрирани в българското общество, така мислят и 82% от българите. 88% от представителите на това малцинство пък се чувстват в безопасност от дискриминация в ежедневието си.

А кои според българите са известните личности от еврейски произход, допринесли за развитието на България. Тук впечатление прави, че с почти двуцифрена преднина - 21%, води политикът Соломон Паси, като далеч зад него стоят хора, дали приноса си за развитието на българската култура - като Дора Габе или Валери Петров например.

Като цяло проблемът с антисемитизма е по-голям и належащ в Европа, отколкото в България, показва още проучването.