За договаряне на механизъм за определяне на минималната работна заплата и подобряване на живота в селските райони настоя Валдис Домбровскис, заместник-председател на Европейската комисия.

Домбровскис участва в дискусия, в която бяха представени специфичните за България препоръки в рамките на Европейския семестър 2017г. Специфичните препоръки за България се правят за трета поредна година от страна на ЕК. От ЕК отчитат като структурен проблем на икономиката ни намаляването на броя на населението в работоспособна възраст и проблемите, свързани с дълготрайната безработица.

Домбровскис изтъкна, че този процент у нас е доста по-висок от средноевропейския. "Виждаме специфични предизвикателства в здравния и финансовия сектор, това е основната причина България все още да бъде обект на икономически дисбаланси", посочи Домбровскис. По думите му инвестициите, иновациите, ръстът на заетостта трябва да се насърчават във всички държави в ЕС. "Европейските икономики трябва да стават все по-конкурентоспособни и иновативни", каза още Домбровскис.

Той констатира, че от 2015 г. има доста големи дисбаланси в икономиката, отнасящи се за корпоративния дълг, който бил доста висок като процес. "България започна да предприема мерки за изправянето на тези дисбаланси, но остава доста високо нивото на неуредени дългове", коментира още той. Така Домбровскис похвали фискалните реформи в България, но отчете, че трябва да бъдат подобрени събираемостта на дълговете и борбата със сенчестата икономиката. Като важни той открои мерките за повишаване на участието в трудовия пазар, прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата.

"Животът на населението в слабо-развитите селски райони трябва да бъде подобрен. Има потенциал, ако тези реформи бъдат извършени ефективно, това ще доведе до добавена стойност", коментира още Домбровскис. ЕК ще продължи да оказва техническа подкрепа на България. Относно приемането на еврото и приемането на страната ни в еврозоната, заместник-председателят на ЕК изтъкна, че има номинални критерии.

По думите му някои аспекти изглеждат доста добре. "Трябва да се преодолеят съществуващите дисбаланси в икономиката", настоя Домбровскис. Той бе категоричен, че е необходимо страната ни да се присъедини към Механизма за обменните курсове. "В очите на ЕК България върви към приемане в тази зона", категоричен бе той. От своя страна финансовият министър Владислав Горанов заяви, че страната ни ще продължи да защитава тезата, че от приемането си в еврозоната може само да спечели.

Финансовият министър констатира, че само номиналните критерии не са достатъчни. "Мен ми се иска да водим дискусия с политиците в Европа дали засилването на еврозоната не трябва да бъде поставено като приоритет. Ние ще продължим консултациите с комисията. Те винаги ще имат аргумента, заради някои дисбаланси в икономиката да отлагат присъединяването на България", посочи Горанов.

Той бе категоричен, че от присъединяването към еврозоната България категорично може само да спечели. Имаме още много път да извървим, но влизането в ЕRM е добра оценка за усилията, които българското общество полага, посочи Горанов.

Димитър Радев, управител на Българска народна банка коментира, че членството в еврозоната е и задължение на страната ни, за което е необходимо да се изпълнят редица условия. "Имах повод да кажа, че банковата система ще отпадне като открита тема по пътя към присъединяването към Еврозоната до края на годината", посочи той.

Като основен структурен проблем бе високият процент на трайна безработица - 16% за България. ЕК настоява за предприемането на активни мерки на пазара на труда. Констатира се още, че мерките в тази област били фокусирани преди всичко върху младежи със средна квалификация. От ЕК поставят въпроса, какво се прави за младежите без никаква квалификация, обречени на социално изключване и трайна безработица.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова коментира, че 6,6% е безработицата в последните три месеца. Тя посочи, че в управленската програма на правителството са заложени мерки съвместно с Министерство на образованието и науката за борба с неграмотността. Русинова акцентира върху инвестициите в ранно детско развитие.

Относно механизмът за минималната работна заплата, Русинова заяви, че има изработен такъв, но било въпрос на следващите няколко месеца за постигане на консенсус между работодатели и синдикати. "Имаме интерес от увеличаване на минималната работна заплата", посочи Русинова.