Едно от най-големите неизвестни остава избирателната активност. Това заяви пред БиТиВи Боряна Димитрова.

Тя прогнозира 51% изборна активност от живущите в България. Около 2,6- 2,8 милиона души се очаква да отидат до урните.

Не е ясно обаче как пандемията ще повлияе на изборите. Според Димитрова може да се очакват съществени промени в избирателната активност спрямо развитието на пандемичната ситуация.

75% от българите са решили преди кампанията за кого да гласуват. 12% са решили за кого да дадат вота си по време на кампанията. 13% ще решат в следващите дни, но Боряна Димитрова смята, че това са хората, които може и да не отидат до урните. Все пак има хора, които решават за кого да гласуват в самия изборен вот.

Всички въпросителни за изборите си стоят пред "Медиана"

Всички въпросителни за изборите си стоят пред "Медиана"

350 000 избиратели се колебаят кого да подкрепят и дали въобще да гласуват

ГЕРБ остава първа политическа сила с 28%, БСП-19.8%, 12,7% е подкрепата за Слави Трифонов, толкова е и подкрепата за ДПС - 12,5%. Боряна Димитрова посочи, че ДПС може да стане трета политическа сила, тъй като в проучванията не е отчетен вотът от чужбина. Освен това, по думите й, при ниска избирателна активност тежестта на вота за ДПС е по-голяма.

ДБ са спечелили симпатиите на малко над 6% от гласоподавателите. 6% има и формацията на Мая Манолова, която е събрала периферния вот за БСП.

Рекордни 22% от българите се колебаят дали да гласуват

Рекордни 22% от българите се колебаят дали да гласуват

Под 35% са категорични, че ще отидат до урните

Шест до седем партии имат потенциал да прескочат 4%-та бариера, но нито една политическа сила няма да е близо до парламентарно мнозинство.

Проучването на "Алфа Рисърч" регистрира увеличение на дистанцията между двете основните две политически сили - ГЕРБ и БСП, като тя се дължи основно на спада в левицата, свързан както с притесненията от гласуването сред по-възрастните й симпатизанти, така и с отнемането на гласове от формацията около М. Манолова. Запазват се близки позициите между третата и четвъртата политическа сила - "Има такъв народ" и ДПС, и между петата и шестата - "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!".

Продължаваща фрагментация на вота, като по-ниската активност увеличава шансовете и тежестта на партиите с твърди ядра, а по-високата - на новите политически сили, разчитащи на разочарованието и протестния вот.

Снимка 525333

Източник: Алфа Рисърч

По-ниска избирателна активност ще увеличи тежестта на ДПС и "Демократична България", а на ВМРО ще позволи да премине 4%-та бариера.

Обратното, евентуално по-висока активност ще прибави гласове към новите протестни движения.

Всеки десети от решилите да гласуват има сериозни притеснения заради КОВИД пандемията, а други 36% - "известни притеснения". Ако в изборния ден тези страхове надделеят, са възможни сериозни размествания в сега регистрираната електорална картина. Така, до последния момент, не толкова партиите, колкото вирусът ще държи "силната карта".

Снимка 525332

Източник: Алфа Рисърч

Проучването на "Алфа Рисърч" регистрира съвсем лек ръст в декларираната избирателна активност - 51% от постоянно пребиваващите в България избиратели. На тази база, очакванията са до урните да отидат между 2.6 и 2.8 млн. души. Предвид обстоятелството, че всеки втори споделя по-силни или по-слаби притеснения от влошаването на епидемиологичната обстановка, не може да се изключи и по-рязък спад в активността - до 2.1 - 2.2 млн. души. Подобен развой ще окаже влияние не само върху гласовете за партиите, но може да размести и техните позиции.

Снимка 525334

Източник: Алфа Рисърч

Проучването на "Алфа Рисърч" е проведено в периода 27 - 30 март 2021 г. сред 1007 пълнолетни жители.