Добра оценка дадоха евродепутатите, дошли на проверка у нас за процеса на извеждане от експлоатация на реакторите 1-4 на АЕЦ Колзодуй.

Групата е водена от германския евродепутат от ЕНП Ингеборг Гресле, участват още Ивайло Калфин, неговият колега от евролевицата Георгиос Ставракакис и колегата им от ЕНП Йоахим Целер.

Те са провели срещи в Министерствата на финансите и на икономиката, Сметната палата и Народното събрания.

Очаква се техният окончателен доклад да бъде готов, след като България отговори на няколко "отворени въпроси". Сред тях е колко още средства са необходими за демонтирането на реакторите, както и какво точно се прави със съхранението на отработеното ядрено гориво.

В момента се бавят 4 проекта по Фонд Козлодуй, които са свързани със съхранението и унищожаването на ядрени отпадъци, като стойността на тези инициативи е 57 млн. евро, посочи Гресле. Причината за забавянето е, че България е потърсила експертизата на чужди специалисти, което по думите й не е било наложително.

Тя посочи, че ЕС дава 817 млн. евро за извеждането на реакторите от експлоатация и техния демонтаж, както и за проекти за енергийна ефективност и др.

Около 166 млн. евро трябва да осигури България по този фонд. Гресле посочи, че не е ясно кой контролира средствата от българска страна и че е необходимо Сметната палата и Народното събрание да се заемат с този въпрос.

Очаква се през следващия програмен период ЕС ще предостави нови 270 млн. евро., които обаче да се използват пряко за демонтиране на реакторите 1-4, заяви Ивайло Калфин. Той поясни, че от предоставените до момента средства пряко за демонтаж са предвидени около 400 млн. евро.

Гресле посочи, че при посещението си в АЕЦ Козлодуй е видяла същинска работа по извеждане на реакторите и е получила уверение, че до 2030 г. процесът по демонтиране на мощностите ще приключи.

По време на проверката е изникнал въпросът доколко независим е ядреният регулатор в България, но Гресле е получила уверение, че със законови промени се планира председателят на Агенцията за ядрено регулиране да се избира от парламента.

Йоахим Целер от ЕНП посочи, че му е направило впечатление, че не е ясно на какъв принцип е формиран енергийният микс по отношение на това, колко от него се произвежда от ядрени мощности, колко от ТЕЦ, ВЕИ и др.