Европа до голяма степен би могла да се обляга на Америка за военна закрила. Европа може да сподели бремето.

Този съвет даде изпълнителният директор на Американския еврейски комитет Дейвид Харис, който изнесе у нас публична лекция за уроците, които САЩ, Европа и Близкият изток са си взели от последните десетилетия.

Какво да правим, ако Путин не ни остави избор, ако потъпка ценностите ни, ако преобразява цяла Европа със своите нагли заплахи и се опитва да провали всичко, което Европа е създала досега? Заедно бихме били в много по-силна позиция, се аргументира Харис.

Въпросът за Украйна е жизненоважен - книгата още не е дописана, може и да няма други глави, но ние не може да стоим на оградата и да чакаме да видим какво ще се случи, категоричен бе той.

По думите му бихме платили много голяма цена, ако си мислим, че океаните ще ни защитават, ако не предприемем нещо. Америка трябва да се обърне към себе си и да си спомни, че когато се отказа да участва в Обединените нации, тя се обърна срещу собствените си ценности, прецени Харис.

За него Европа има много вътрешни предизвикателства. Все още на стария континент има нерешени въпроси и според директора на Американския еврейски комитет премиерът на Гърция Алексис Ципрас е пример за това.

Той не пропусна да отбележи и друг проблем, който стои пред Европа - това са хилядите европейци, които са на път да бъдат обучавани и да се бият за „Ислямска държава".

Аз съм един убеден трансатлантик, цял живот съм бил такъв, винаги съм вярвал във връзката между Америка и Европа. Вярвам, че има мост не само между интересите, но и между ценностите, обнадежден е за бъдещите международни отношения Харис.
По думите му ЕС е най-успешният мирен проект в историята на Земята. Но младите европейци като че ли са загубили представа какво представлява ЕС, какъв е замисълът му, заподозря ръководителят на Американския еврейски комитет.

Харис не пропусна да отдаде дължимото на нацията ни за едно от политическите решения, които са ни прославили по света - спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Това остава един от най-вдъхновяващите примери какво може да постигне човешкият дух. На фона на този акт няма значение, че България е избрала да се бие на грешната страна, отчете той.