„Непокорните нови членки са изправени пред кухи заплахи", е заглавието на публикация в британския Таймс, посветена на България и Румъния.

Европейската комисия „ще прегрее", заявявайки пред Румъния и България, че могат да се присъединят към ЕС през януари.

Решението ще вдигне много шум и намеци, че има големи възможности за маневриране, но всъщност истината е, че такива няма.

Твърди се, че се подготвят редица санкции, които да бъдат наложени на двете страни  с влизането им в ЕС, но реално такива няма да има.

Следващият официален доклад на Европейската комисия за напредъка на двете страни се очаква на 26 септември.
След него 25-членки на съюза ще решат дали да приемат двете страни от 1 януари или да поиска забавяне от една година.

Но на практика решението беше вече взето това лято, въпреки липсата на напредък в България.

Европейската комисия предприе твърде много инициативи срещу равнодушието към опасенията й за готовността на двете страни за членство.

Логистичният натиск обаче й пречеше: тромавите механизми за изплащането на земеделските субсидии са задействани и ще бъде трудно те да бъдат спрени за четири месеца.

Освен това Комисията не желае да прави нищо, с което да рекламира антиимиграцията, въпреки че настроения срещу разширяването на ЕС вече се появиха из целия съюз.

Ето защо се стигна до предупреждения към България и Румъния, че ако те не продължат реформите, още щом станат членки на ЕС, ще им бъдат наложени санкции, наречени предпазни клаузи.
Тези заплахи обаче са само кухи фрази.

Европейската комисия може да откаже за известно време помощ на двете страни, в случай че стане ясно, че тя ще бъде разпределяна по нечестен начин.
Тази мярка обаче ще предизвика недоволство от бюрокрацията в някои министерства и няма да бъде инструмент за оказване на натиск върху самото правителство.

Освен това най-сериозната грижа, преди всичко в България, е за възможността на съда да се заеме енергично с широко разпространената и спираща дъха корупция.

През изминалата година България не успя да се „излекува" от този проблем, алармираха от Брюксел.

Теоретично Европейската комисия може да откаже да признае решенията на българските съдилища, след като страната стане член на ЕС.

Въпросът обаче е каква ще е силата на тази санкция, наложена с влизането на страната в ЕС - недостатъчно голяма, за да доведе до бърза промяна - това е изводът от бавното приближаване на България към реформите.