ГЕРБ и БСП изравниха, но социалистите са по-мобилизирани

Затвърждава се подкрепата за протестите. Блокадите обаче не са се понравили. Това е установило националното изследване на "Галъп интернешънъл", проведено между 3 и 11 септември сред 807 българи.

Според агенцията данните показват статика и продължаваща ерозия на образа на властта. Това личи от факта, че над две трети подкрепят протестите. Конкретното искане за оставка на правителството и бързи избори се споделя от 59% от анкетираните. Създаването на втори кабинет в този мандат по-скоро обърква хората - 36% подкрепят, а 43% не подкрепят.

Мнозинство от 57% не подкрепя блокадите, докато 34% ги подкрепят. Контрапротестите пък се подкрепят от 28% от сънародниците ни, докато 53% не ги подкрепят.

Източник: Галъп интернешънъл

В кризата двете основни партии са с изравнени сили. Българите са се преориентирали или към негласуване (29,4% от всички имащи право на глас), или към декларативния отговор "не подкрепям никого" (общо 6,8%), или към нови опции, като Слави Трифонов (8,3%).

От "Галъп" отчитат мобилизация на ДПС в месеците преди изборите (7,6%), а Обединените патриоти остават на ръба за влизане в следващо Народно събрание (2,7%). ДБ (5,2%) и формацията на Мая Манолова (2,2%) остават на високите нива отпреди месец, но засега не продължават "нагоре". Според социологическата агенция влизането на мрежата на Манолова ще зависи от работата до изборите, докато ДБ изглежда сигурен участник в НС.

Това означава, че изгледи да бъдат в следващо Народно събрание отново имат 7 формации, като пет от тях на този етап изглеждат сигурни.

Новото обстоятелство според "Галъп" е, че БСП (13,5) изглежда малко по-мобилизирана от ГЕРБ (13,2%) - проверка сред най-твърдо решилите да гласуват показва по-ниска увереност при ГЕРБ.

"Воля" (1,8%) е близо до основния пакет. С чувствителни резултати, макар и под 1%, са и формации като "Движение 21", "Атака", "Възраждане" и др.

Източник: Галъп интернешънъл

От "Галъп" посочват, че анонсът за влизането на някои малки формации при Манолова може да се окаже важен фактор за "Изправи се.БГ". С десети от процента се ползват проекти като тази на Цветан Цветанов, но там е възможно да има т.нар. "скрит вот".

Не се отчита съществена промяна в доверието към институциите спрямо изследването от предходния месец. Спадът при правителство и парламент не е продължил, макар те да остават на ниските нива на доверие от миналия месец - съответно 21% и 15%.

Президентската институция донякъде възстановява нивата си на доверие от предходни периоди, след като изглеждаше застрашена преди месец, и сега е с доверие от 52%. Толкова е и личното доверие в Румен Радев, с което той остава най-одобряваната политическа фигура у нас.

Бойко Борисов остава с доверие под 20%, което го поставя на традиционните нива на Корнелия Нинова и двамата вече имат еднакво одобрение сред обществото. Слави Трифонов има 30% доверие. Хората от "Отровното трио" все още имат сравнително ниска разпознаваемост, макар че тя расте. На ниската разпознаваемост се дължат и не толкова високите нива на лично доверие за тримата - в диапазона между 11 и 16%.

Най-различните лансирани досега идеи за конституционни промени срещат подкрепа, понякога автоматична. Ниското доверие в управляващата прослойка личи и в това, че всички идеи, свързани с намаляване на мандати, срещат особено одобрение, посочват от "Галъп".

Източник: Галъп интернешънъл

От агенцията отчитат, че искането за нова конституция предизвиква объркване - тук отговорите вече са повлияни и от конкретната ситуация, а не са принципни. Идеята за Велико народно събрание обаче по-скоро среща малко повече инстинктивно одобрение в сравнение с неодобрението. Премахването на института на ВНС среща по-ясно неодобрение. Това означава, че ВНС по навик се възприема като нещо важно.

Ограничението за еднополови бракове се оказва една от най-широко споделяните идеи, наред с т.нар. образователен ценз, увеличаване на президентските правомощия, военна служба и др.