![]() |
aрхив - news.bg |
Коментарът на държавния глава беше по повод идеята за провеждане на референдум по темата.
Не намирам за уместен този дебат, още по-малко с идеята за референдум, посочи той, цитиран от БНР.
Първанов добави, че до момента многократно е заявявал своята позиция за новините на турски език и няма намерение да я повтаря.
Той отбеляза, „че е скроен много голям капан за министър-председателя". „Дано и той самият да го разбира", отбеляза президентът.
Припомняме ви, че може да дадете своето мнение "за" или "против" новините на турски в нашата анкета.
По-рано днес държавният глава, заедно със съпругата си Зорка, посети националната АГ болница „Майчин дом".
Припомняме, след като вчера стана ясно, че в страната ще се проведе национално допитване дали да има новини на турски език, Първанов коментира, че това е отклоняване на общественото внимание от важните проблеми като икономическата криза или социалните помощи за хората с увреждания.
"Това е перифериен въпрос", посочи президентът.
По-рано днес бившият депутат от НДСВ Борисав Цеков съобщи, че провеждането на референдум ще струва на българския данъкоплатец поне 10-15 милиона лева.
Своят коментар за провеждането на референдум дадоха и от ВМРО. От там излязоха с категоричната позиция, че няма необходимост от инициираното на подобно допитване, а решението е просто премиерът да спре излъчването на новините на турски език.
От БПС също не закъсняха с позицията си.
Кирил Добрев от БСП коментира идеята за референдум с думите: „Бойко Борисов вчера откри предизборната кампания за президентските избори на Волен Сидеров и то с 20 милиона лева държавни пари и това е само първата вноска".
rumen221
на 16.12.2009 в 12:50:28 #6Приятели, Не съществува правно общоевропейско или българсо определение за това какво е „национално малцинство”. За да има национално малцинство, трябва да има нация – народ... Но – Що е народ или нация? - „НАРОД(Бълг.) = Нация (Латински) - Население обединено политически в една държава; жители на една страна.” Следователно: - „Национално малцинство” може да има само, ако част от една държава, с част от нейния народ, по някаква причина е преминала, като част от друга държава, без да имо собствена административна организация (За разлика от Федерацийте и Империйте)... Време е да се спре със спекулацийте с: „Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства” - от 1 февруари 1995. Тази конвенция е ратифицирана е от 38-мото Народно събрание със закон, приет на 18.02.1999 г. Тя не е общоевропейска, защото не е подписана от всички държави. Сред неподписалите са Франция, Белгия, а и нашите съседи Турция и Гърция. Тя не съдържа дефиниция на „малцинство“ или „национално малцинство“. Все пак, към нея има Обяснителен доклад. В точка 4 на този доклад се казва, „че не съществува консенсус относно тълкуването на термина "национални малцинства".“ В точка 12 изрично се подчертава: „рамковата Конвенция не съдържа определение на понятието "национално малцинство"“ В точка 5 обаче е записано: „Решаващата стъпка бе предприета, когато държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на Съвета на Европа се събраха на Виенската среща на най-високо равнище на 8 и 9 октомври 1993 г. Там те се съгласиха, че - националните малцинства, които превратностите на историята са създали в Европа, трябва да бъдат защитавани и уважавани като принос към мира и стабилността.“ - Видно е, че в решението за създаването на тази конвенция се визират точно исторически създадениете национални малцинства, а не кои да са етнически, религиозни, сексуални, обществени или други малцинства.
neznae6t
на 16.12.2009 в 12:50:27 #5Всичките са на една хранилка. Аман! Някой на запад да иска да ме приюти, че вече взе да ми писва от нашенското театро?
chjornajat kot
на 16.12.2009 в 12:49:56 #4В днешна Турция все по-забележимо се наблюдава реставрация на националното самочувствие, свързано с военните победи и политическото владичество върху земите, тероризирани от османската династия. Политици и дипломати в Анкара възкресяват султанската идея за нов световен ред и за активното налагане на Турция като основен играч върху съвременния геополитически терен, обхващащ обширни територии на Азия и Европа. Още преди да получи "зелена улица" към ЕС, Анкара вече се държи като бъдещ диктатор и тартор, който възнамерява пак да си играе със съдбата на народите - любимо занимание на османските султани и принцове. Част от тази опасна експанзия е и масираната коварна пропаганда на турските стратегически централи. Преди да извадят тоягата, новите османци размахват съблазнителни моркови пред управниците на бившите турски колонии. Подкрепяна от локални безродници и политически ибрикчии, анадолската дипломация се опитва да ни пробута вълчия си план под овчата кожа на някакво "цивилизационно сътрудничество", от което дивидентите ще бъдат прилапани единствено от модерните бейове, канещи се да нахлуят в Европа. Полумесецът османски усилено точи своя рог и у нас, където 20-те години на безплоден преход притъпиха до крайност чувството за самосъхранение на българския народ. Само преди дни видяхме как духът на османските султани се виеше като задушлив пушек над Двореца на националната култура. Едно на пръв поглед невзрачно и изпотено от препиване човече истерично се надигаше на пръсти в желанието да възкреси призраците на отдавна отминалите, но все още не забравени "синила от бича, следи от теглото". В стил, типичен за извратеняците, обитавали някога Двореца "Топ капъ", етническият и политически мелез Ахмед Доган се опитваше отново да измами баламите от своята партия, както и групата червени наивници, начело с властелина на провалите Сергей Станишев. Тънката червена нишка, спусната на агент "Сава" от Анкара, се лееше като водопад от несвързани бръщолевения от запенената уста на създадения от ДС "Ин витро" философ на нашето време. Успяхме само да разберем, че Европа трябвало да отиде на крака и да моли Турция за нейното благоволение. Неоосманската идея за нов световен ред бе докладвана от Доган, заедно с правило № 2 (малко по-горе в статията) - благодарност към Всевишния за това, че е позволил на султанчето от боянските сараи да си разиграва безнаказано коня из земите на християнския и доста наивен български народ. И докато в Истанбул последната османска издънка потъна във вечния си сън, в центъра на София с ужас и необяснимо вцепенение наблюдаваме опитите за възраждане на тираничните призраци от миналото. Конституционните съдии на Република България са потънали в странна летаргия, докато техните колеги в Турция размахват кълъчката и решително заличават дори и намеците за държавен сепаратизъм. Не е ли време да научим и ние нещо полезно от бившите ни поробители...?

VioletRay
на 16.12.2009 в 12:49:51 #3Г-н Президент, Вашето изказване е НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО! Ако минали пъ т, когато искаха импийчмънт, Ви подкрепях, то сега смятам, че Вашето изказване е АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМО! Да не говорим, че минава всякакви граници на НАГЛОСТ, БЕЗОЧИЕ и ЛИЦЕМЕРИЕ! Не може Президент на България толкова силно да подкрепя народ, под чието управление българите са били 500 години геноцид. Това вече е НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО!!!

alibaba
на 16.12.2009 в 12:49:21 #2Добре че Гоце има само два мандата!
chjornajat kot
на 16.12.2009 в 12:49:09 #1Османският полумесец може да прободе българската държавност Време е да научим и ние нещо от нашите поробители Преди три месеца в Истанбул бе погребан Ертугрул Осман Османоглу - последният пряк потомък и внук на султан Абдулхамит Втори. Положиха тялото в гробницата на неговите прадеди султаните Махмуд Абдулазис и Абдулхамит, а тежкият близо тон каменен капак глухо тропна и сложи край на седемвековната османска династия, оставила доста горчиви спомени в народите на Азия и половин Европа. Една от най-амбициозните реформи на създателя на Република Турция Кемал Ататюрк бе ликвидирането на османската институция. Преди 85 години 155-те членове на султанската династия бяха натоварени на кораб и изгонени от Турция, а огромните им имущества преминаха в ръцете на новата държава. На султанските наследници бе забранено да преминават дори транзит през турска територия, когато пътуваха към съседните страни. Разпуснат, или по-точно прогонен бе прочутият и многолюден султански харем, в който бяха събрани жени от почти всички раси и народности на земното кълбо. През изминалите повече от 8 десетилетия интересът към загиналата империя, а също проучванията и публикациите на цяла плеяда от световни учени, се засилва без да се влияе от растящата дистанция на времето. До голяма степен това се дължи на връзките и взаимното влияние между султанската династия и редица европейски държави. А днес, когато Турция прави всичко възможно да се маскира като европейска по дух страна, заслужаваща да членува в ЕС, нейната османска история е обект на все по-активно изследване и анализ от страна на евентуалните й бъдещи партньори в Европа. През 1299 година в Анадола се обособява феодална формация, обявила се за независима от съществуващата по онова време държава на селчуците. Новото бейство носи името на своя създател Осман, който бързо "разчиства" всички кандидати да оглавят семейната династия. "През 1299 година Осман закла чичо си и основа Османската империя". С този кратък, но изключително точен коментар, известният турски професор по история Ялчън Кючюк започва многотомния си научно-популярен очерк за възникването, развитието и падението на една от най-жестоките властови формации, оставила трагични отпечатъци върху съдбата на милиони хора от средните векове, та чак до наши дни. При създаването си османската държава стъпва върху две основни правила. Първото - властта принадлежи на едно семейство и само негов член може да бъде начело на империята. Второто - истинската власт е в ръцете на Аллах (Всевишния), а султанът я упражнява от негово име. Главен принцип на османската династия е необходимостта от нов световен порядък, който обуславя и по-нататъшната завоевателна политика на империята. Водят се десетки опустошителни войни срещу балканските народи, Западна Европа и най-вече с Русия. Жестокостта е отличителен белег на османските орди. Тя е основно правило и във вътрешната политика - арменския геноцид, пазарите за роби, еничарството, заклеймените от цяла Европа Баташко и други многобройни кланета по нашите земи. Султанът е жесток не само към безправната рая, но и към собствените си роднини. При възкачването на престола поредният падишах избива всички свои братя, които могат да оспорят върховната му власт. Това чудовищно правило е било отработено до най-тънките детайли, а евентуалните претенденти предварително са били поставяни под домашен арест, където с години са тръпнели в очакване да наведат глава под брадвата на придворния палач