Италия се колебае дали да отвори трудовия си пазар за български и румънски работници, след приемането на двете балкански страни в ЕС от 1 януари 2007 г. или да наложи ограничения, каквито предвиждат Великобритания и Ирландия.

От EU Observer уточняват как вчера по време на пресконференция, посветена на имиграцията, италианският премиер Романо Проди обявил, че страната му ще разгледа подробно въпроса за работниците от Румъния и България, тъй като към момента румънците са най-голямата имигрантска общност в Италия.

„Подържам идеята за политика на отварянето, но въпросът е по-сложен, след като много европейски страни обявиха, че ще наложат ограничения на румънските работници.
Ще се опитаме да разрешим този проблем с останалите страни членки на ЕС", добави Проди.

От EU Observer коментират, че решението от Рим може да повлияе на Испания и Гърция, където също има много румънски и български работници.

Освен това всички страни членки на ЕС трябва до края на тази година да информират Европейската комисия дали ще наложат бариери за работниците от България и Румъния.

Тези ограничения могат да бъдат въведени за максимум седем години, като те не могат да влязат в сила, ако съответното правителство вземе решение за тяхното налагане след крайния срок- 1 януари 2007 г., уточняват от EU Observer.

В материала са цитирани и данни, според които 29% от искащите да имигрират румънци ще се насочат към Италия, а 22% - към Испания.
В същото време в Гърция най-много са имигрантите от България - 200 000, докато в Испания те са 80 000, а в Италия - 60 000.

Според експерти реалният брой на румънските и българските имигранти е много по-голям, тъй като сред тях има и много незаконно пребиваващи.

От EU Observer  добавят и че в повечето случаи търсещите работа от Румъния и България са млади и несемейни, които искат да бъдат наети в хотели, ресторанти или като земеделски работници.

Изданието припомня и че в Италия след 2004 г., когато бяха приети десет нови членки, в страната пристигнали над 24 000 работници от Полша.
На Ботуша се установили и други големи общности от имигранти - румънци, албанци и мароканци.

След 2004 г. в Испания пък пристигнали 11 000 работници предимно от Полша и Литва, освен това тогава в страната се установили общо 400 000 имигранти от страни, които не били членки на ЕС, а именно - Еквадор, Мароко и Румъния.

В Гърция и Португалия пък след 2004 г. пристигнали около 4000 работници от новите страни членки.