Изборният кодекс се нуждае от подобряване, има редица повторения, доста сложен е и с тромав език. Следващият парламент през 2022 г. може да създаде Временна комисия и да се погрижи за това.

За това настоя доц. д-р Наталия Киселова на дискусия, организирана от Асоциация "Прозрачност без граници" на тема "Основи на демокрацията: прозрачност при финансирането на политическата дейност и почтеност на изборния процес в България".

Според доц. Киселова може да се помисли за подобряване практиката в дейността на ЦИК, но и как могат да бъдат използвани новите медии за начина на популяризиране за гласуване.

Никога не е късно да се говори за това да бъде подобрено законодателството и особено правилата, с които излъчваме политически представители, обясни тя.

Доц. Киселова изтъкна, че преди избори винаги се говори, че трябва да има избирателен район в чужбина, трябва да се отчитат демографските процеси, станали на територията на България. След като се премине през преброяването на населението догодина, едва тогава можем да говори как да бъде създаден 32 многомандатен район. Тя лично не е привърженик на създаването на такъв район.

Проблеми има при формиране на изборната администрация. Всеки орган, който е над 15 члена е доста трудно да взима решения и доц. Киселова смята, че ЦИК трябва да бъде малко по-малка като брой членове, но с доста по-висока експертиза. "Проблемът с ЦИК е изолиран и така или иначе ще се научат, но проблемът е със състоянието на секционните избирателни комисии", категорична бе тя.

Според нея има два начина, чрез които да се повишат познанията на СИК - или да бъде предвиден нов начин за формиране на СИК, или да се "хвърлят" доста по-сериозни финансови средства за обучение. Много по-адектватни би било присъственото, а не дистанционното обучение на представители на СИК. Това е един от начините, чрез които могат да се повишат нивата на СИК.

Проблеми могат да бъдат видени и в съставянето на избирателните списъци. Много по-адекватно би било да бъде въведено правилото за избирателните списъци по настоящ адрес, настоя доц. Киселова. Според нея да се провежда Референдум за грамотността на избирателите е недопустима. Не е допустимо ние да изключваме хора, само защото те са малограмотни, поясни доц. Киселова.

Тя настоя, че трябва да се помисли дали във всяко населено място с над 300 избиратели да се налага да има машини за гласуване, ако живеят по-малко хора.

За доц. Киселова липсва каквато и да било обосновка гласуването да стане граждански дълг на хората в проекта за нова "Конституция". Тя не е привърженик избирателното право да е задължение, но ако е такова, трябва да бъде помислено кои хора могат да участват в гласуването или дали ще има някакви последици за негласувалите хора.

Проблеми могат да се видят при регистрациите на партиите за участие в изборите. Доц.Киселова разбира искането за ограничаване на осъдените да не участват в политическия живот, но и за това желание нямало никакви мотиви.

Най-проблемният етап за изборите е предизборната кампания. Всички сме длъжници на това предизборната кампания да изглежда по нецивилизован начин, отсече доц. Киселова и допълни, че парите за политическа реклама са доста сериозни. В момента участието в електронните медии е подчинено на пазарни правила, а не на правилата на политическата конкуренция, посочи тя.

Според нея само малка част от медиите си позволяват да показват плурализъм в политическите спорове. За нея политиците в медийното си присъствие са като във "фризьорски салон - говорят, стават и си тръгват без дискусия". Проблем е и финансирането на предизборната кампания.

Проблеми могат да се видят и в Изборния кодекс. Процедурите за гласуване трябва да бъдат прости и избирателите винаги трябва да имат възможност да гласуват в изборната секция. Парите, хвърлени за машините не се знае дали биха си стрували. Те могат да бъдат дадени за инвестиране в хора, което би било по-добрия начин, подчерта доц. Киселова.

Проблеми има и в преброяването на действителните гласове. Най-сериозни са изпитанията в чужбина и все още протоколите са сложни. Трайна е тенденцията през последните години все повече да бъдат оспорвани изборните резултати и на спечелния кандидат.

Последните изменения на Изборния кодекс били експресни - без дебат и дискусия, а била използвана любимата дума на депутатите "бързата писта". Експертната общност останала пред вратата по отношение промените в Изборния кодекс в прекия и преносния смисъл, стана ясно от уводните думи на модератора на дискусията Калин Славов.

Има едно важно предизвикателство пред изборния процес - възстановяване доверието на гражданите в изборите с достатъчно голямо ниво на легитимност, изтъкна Славов.

Д-р Ваня Кашукеева-Нушева коментира начина на финансиране на политическите партии в предизборните кампании. Според нея три са факторите, които трябва да бъдат налице за едни честни избори и финансиране - адекватно законодателство, важната роля и практили на политическите партии, дейността на институциите, които трябва да анализират законодателството.

Всички сме с разбирането, че политическите партии трябва да дадат своя принос за честните избори, а институциите да изпълняват духа и буквата на закона, настоя Нушева.

Тя посочи, че поне шест ключови теми трябва да бъдат на вниманието на законодателя, с които да се търси консенсус. На първо място е стандартът за прозрачност при финансиране на партиите и кампаниите, частни фирми, приближени на партиите и кандидатите, средства на самите кандидати, икономически групировки от сенчестия бизнес, дарения от граждани и медии, приближени до партиите и кандидатите.

Финансирането на партии пък било като "втора цигулка" на изборния процес. Липсвало и джентълменското поведение на политическите партии.