България се отказва от участие в проекта „Бургас-Александруполис", обяви вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков след правителственото заседание.

Той съобщи, че Министерският съвет е взел решение да бъдат изпратени официални писма на другите двама участници в проекта - Гърция и Русия и че текстът е одобрен.

Българското предложение е Тристранното междуправителствено споразумение за изграждането на нефтопровода да бъде прекратено по взаимно съгласие.
Ако не бъде постигната тази договореност, българската страна ще се оттегли самостоятелно след изтичане на 12 месеца.

Няма да има Бургас-Александруполис, ще има нефтопровод, който минава другаде, най-вероятно през Турция - честито. Страната ни само ще загуби от това решение, тъй като бургазлии ще се лишат от допълнителни приходи
С. Станишев

Според Дянков няма опасност на България да бъдат наложени санкции. Действията за оттеглянето ни от проекта са консултирали международни правни кантори, отбеляза той.

Финансовият министър подчерта и, че повече България няма да плаща вноски за участието си в проекта, като добави, че това правителство не е плащало, а предишното също не е платило последните две вноски.

Като причина за българското оттегляне Дянков посочи невъзможността да се осъществи проектно финансиране.

Икономическият министър Трайчо Трайков категорично заяви, че за оттеглянето България не може да бъде упрекната в неизпълнение на задължения.

Министерският съвет прие и постановление, в резултат на което ще се увеличи капиталът на българския акционер в Международната проектна компания - „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александропулис - БГ" ЕАД.
Средствата в размер до 12 800 000 лв. ще се използват за уреждане на задълженията на дружеството към другите акционери и към Международната проектна компания.

Според коментара на Трайков може другите страни да са неизправни и това да е основанието да се излезе от проекта. По думите му това се отнася и до други проекти. Като пример Трайков посочи АЕЦ „Белене", но не даде подробности с аргумента, че там нещата са вкарани в правни релси на работа, които да доведат накрая до положително или отрицателно решение за проекта.

"Решението на правителството е политическо, а не икономическо, въпреки това трябва да го приемем", коментира излизането на страната ни от проекта "Бургас-Александруполис" бившият член на управителния съвет на международната проектна компания Пламен Русев.

По думите му независимо дали излизаме или оставаме в проекта, страната ни ще трябва да даде 6,5 млн. евро вноски за три години. Руските и гръцките фирми, участници в проекта, ще настояват България да внесе тези пари, каза още той, цитиран от БНР.

Пламен Русев коментира още, че позицията на България по проекта "Бургас-Александруполис" се е променила преди 2 години. Според него решението на МС не е нито изненадващо, нито неочаквано.

От бургаския инициативен комитет, който инициира редица протести против петролопровода, бяха изненадани от решението на правителството. Те казаха, че ще продължат да бъдат бдителни към кабинета, но приветстват решението на правителството, ако то е окончателно.

Решението на правителството да прекрати българското участие в проекта за нефтопровода "Бургас-Александруполис" е правилно, тъй като очакваните приходи за страната ни от този проект са пресилени. Това коментира експертът от Българския енергиен форум Христо Казанджиев.

Разумно би било държавата да се оттегли от проекта като инвеститор, но да предостави възможност на другите инвеститори да го изградят, посочи той и допълни, че след като на страната бъдат възстановени всички разходи, тя би могла да продаде своето дялово участие.

Припомняме, тръбопроводът с мощност 35 милиона тона петрол годишно с възможно увеличение до 50 милиона тона трябваше да бъде построен от пристанището Бургас на Черно море до гръцкото Александруполис на Егейско море.

Работата по проекта за нефтопровода дълго време се усложнява от позицията на България. От „Транснефт" многократно са се оплаквали, че българската страна не изпълнява финансовите си задължения по проекта. В медиите нееднократно са се появявали неофициални информации за прекратяване на проекта, които обаче по-късно биват опровергавани от акционерите. От „Транснефт" пък многократно поясняваха, че ще направят всичко възможно разходите да бъдат минимализирани.