Ако се правят промени в Закона за вероизповеданията, те трябва да обхващат всички вероизповедания, а не само православните, заяви председателят на Народното събрание Наталия Киселова по време на събития, посветени на 177-годишнината от рождението на Христо Ботев. Темата беше повдигната във връзка с необходимостта от законови промени след решението на Върховния касационен съд относно вписването на "Българска православна старостилна църква".
Киселова подчерта, че регистрираните православни църкви извън Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП) са две и въпросът за тяхната уредба съществува от 2008 г., но сега получава по-голямо обществено внимание. Според нея е необходимо да се намери баланс между каноничното право и светското право, като се зачете конституционното място на БПЦ и се съобразят решенията на Европейския съд по правата на човека и на българските съдилища.
"Законът за вероизповеданията предоставя правова уредба за БПЦ-БП, докато всички останали вероизповедания подлежат на регистрационен режим," отбеляза Киселова. Тя добави, че при бъдещи законови промени е важно те да бъдат обсъдени със Светия синод, както и с представители на други вероизповедания.
Киселова също коментира актуални теми, свързани с държавния бюджет и политическата ситуация. По време на среща с кмета на Калофер Драгомир Боев, председателят на парламента заяви, че въпросът за бюджета на държавата е най-наболелият в момента. Тя поясни, че в момента има правна рамка за работа без приет закон за бюджета, но във вторник Комисията по бюджет и финанси ще разгледа възможността за започване на процедурите по приемането на държавния бюджет, както и на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и общественото осигуряване.
На въпрос дали трябва да се изчака съставянето на правителство за приемането на бюджета, Киселова посочи, че това ще бъде обект на обсъждане. Тя прогнозира, че процедурата по формиране на правителство може да започне в рамките на седмица или две с връчването на мандатите.
USD
CHF
EUR
GBP
