КНСБ иска национален план за действие по политиките на Европейския социален стълб, а МТСП е решено да даде своя принос за утвърждаването на Еввропейския социален стълб като важен инструмент за консолидиране и укрепване на съюза в областта на заетостта и социалната политика. Това увери социалните партньори от КНСБ министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, който участва дискусия за бъдещето на Европейския социален стълб.

Стълбът на социалните права се отнася до осигуряването на нови и по-ефективни права за гражданите. Той се основава на 20 ключови принципа, структурирани около три категории: Равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд, социална закрила и приобщаване. Конференцията на КНСБ идва в навечерието на прокламацията на Европейския стълб за социални права в Гьотеборг.

Министър Петков отчете, че за да имат правна сила принципите и правата се изискват специални мерки или законодателство. "На ниво ЕС е необходимо постигането на баланса между споделената компетентност на ЕС и държавите членки, така че да са гарантира ефективно взаимодействие за постигането на общите цели при пълно отчитане на социалните особености и принципите на солидарност", коментира министър Петков.

По думите му Европейският стълб за социални права следва да е съобразен със съществуващите инструменти за мониторинг в рамките на европейския семестър. "Основната отговорност за изпълнението на принципите и правата на стълба имат държавите членки - както техните правителства, така и социалните партньори", коментира министър Петков. "Нашата роля и задача и по време на българското председателство е да продължим дебата за социалното измерение на Европа", каза още той.

Сред конкретните предложения на КНСБ в различните области са въвеждане на ново право на обучение за всички заети европейски граждани, в т.ч. командировани, мобилни, трансгранични работници, насърчаване на инициативата, творчеството, социалното предприемачество, междуличностното и междукултурно общуване, развитието на емоционална интелигентност от учещи се професионалисти.

КНСБ настоява към 2022 г. България да има изравнени позиции - 60% от средното равнище на ЕС. КНСБ настоява компенсацията на наемния труд да е поне 48% - 50% от БВП. Намаляване на дела на нископлатените работници под 15% и редуциране на дела на работещите бедни до 7%-8%.

Според КНСБ размерът на минималната работна заплата, както и механизмът за нейното формиране трябва да се ориентират към значително надвишаване на официалната линия на бедност и приближаването й до 50%-но съотношение към СРЗ. За специалистите, завършили образование и започващи работа по специалността, трябва да бъде установен минимален размер с коефициент 1,5.

В отстояване на принципа "за достойно заплащане на труда" трябва да наложим един надграждащ минималната работна заплата ориентир, какъвто е "заплата за издръжка". От синдиката настояват и за приемане на национален план за действие в изпълнение на основните политики заложени в Европейския социален стълб.