Възнаграждение според покупателната способност в отделните държави, но отговарящо на вложения труд и печалбата на компаниите. Това е целта на КНСБ, които се борят за гарантиране на достойни заплати за българските работници. Изказването е на президента на КНСБ Пламен Димитров пред конгреса на Европейска конфедерация на профсъюзите (ЕКП).

Според Димитров, изключително важно е в бъдещата нормативна база за колективното договаряне да бъдат включени и хората, които работят в онлайн пространството, за да бъдат защитени всички работници. Да има равно заплащане за еднакъв труд, поиска лидерът на КНСБ.

Предстои сериозна битка и за колективното договаряне на мултинационално ниво, което е трудно да се съобрази с националното законодателство, смята Димитров. В същото време бизнесът на все повече компании става глобален и става все по-трудно да се бранят правата на работниците, които работят за тях, подчерта Пламен Димитров.

Равното заплащане за еднакъв труд спрямо покупателната способност не означава равни заплати между Източна Европа, уточни Димитров. По думите му, най-важната битка сега е да се разшири покритието на колективното договаряне, за което те искат директива на Европейската комисия. В нея трябва да бъде записано, че това е единственият механизъм, който гарантира преодоляване на неравенствата и бедността на континента.

В тази директива трябва да бъдат посочени и конкретни параметри за нивото на КТД на национално ниво в отделните държави, които да се следят отблизо от Европейската комисия, иска Димитров. Работникът и работодателят да могат да водят преговори по Колективния трудов договор при подадено искане от работника, поиска той.

Само 14 държави са ратифицирали конвенция 154 на Международната организация на труда (МОТ) за колективното договаряне в частния сектор и това трябва да се промени.

Ратификацията на този документ би била най-добрата гаранция срещу спирането на колективното договаряне в Европа, заяви Пламен Димитров. България подкрепя рамкова директива на ЕС за минималните заплати и настоява за препоръка на Съвета на ЕС за сближаване на заплатите в Източна и Западна Европа.

Екатерина Йорданова, председател на Съюза на транспортните синдикати и член на женския комитет към ЕКП изтъкна, че България е държавата в Европа с най-много жени в IT-бизнеса - 34 на сто или всеки трети служител в тази сфера е от женски пол. Въпреки това общата тенденция е, че заетостта на жените в сектора на информационните комуникации и технологии (ИКТ) в Европа намалява и много от тях напускат в рамките на няколко години.

Като цяло момчетата и момичетата са квалифицирани в това което правят: 93% за момчета, 92% за момичета. В същото време обаче младите мъже са много по-уверени в своите цифрови умения: 73% срещу 63% за момичетата, изтъкна Екатерина Йорданова. Жените избират работа, където има повече жени, допълни Йорданова и поясни, че намалява интересът към работа в IT-сектора от страна на дамите.