В комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент се готви доклад за България след посещението на нейна делегация в нашата страна, състояло се от 28 септември до 1 октомври. Делегацията бе водена от заместник-председателя на комисията Нилс Лундгрен.

Тя има срещи във Варна и София, запозна се с проекти, финансирани със средства на Европейския съюз. Докладът ще бъде обсъден на 4 ноември в комисията по бюджетен контрол в Брюксел, съобщава БНР.

На заседанието, на което се очаква да присъства и вицепремиерът Меглена Плугчиева, която отговаря за управлението на европейските фондове за България, ще могат да се внасят поправки или допълнения към подготвения проект. 

Докладът трябва да е готов в окончателен вид до 7 ноември. В резюмето към проекта се отбелязва, че делегацията на комисията по бюджетен контрол е била впечатлена от доброто макроикономическо развитие на България и от ниското равнище на безработицата, както и от положителната нагласа и решимостта на българските власти да се справят с проблемите.

Що се отнася да борбата с корупцията, властите изглеждат решени да предприемат действия за решаване на този проблем. Остава обаче да се видят резултатите и въпреки че има промяна в законовата база в положителна насока, има нужда да бъдат усилени законите и широко известни (корупционни) случаи да бъдат преследвани и тежко наказани заедно със замразяване или конфискация на имущество, се отбелязва в резюмето.

Членовете на делегацията останаха с чувството, че новоназначеният вицепремиер Плугчиева е натоварена с големи отговорности и очаквания, но не е съвсем уверена, че са й дадени също всичките възможности и политическа власт, необходими за успешно изпълнение на огромната й задача, си изтъква в резюмето.

В него се подчертава, че "основната проблематична област е свързана с обществените поръчки, където е най-голям рискът от корупция и конфликт на интереси".

 Като друг голям проблем делегацията сочи "липсата на административен капацитет за проверка на проектите и документите по договорите, недостатъчния брой специалисти, недостатъчния опит и способности на персонала".

Според нея този проблем е "ендемичен".В този контекст подобряването на предложенията по проектите и засилването на възможностите на бенефициентите да представят добри технически спецификации и тръжни документи, както и да предоставят съфинансиране, са от най-голямо значение.

Усилията трябва да бъдат насочени към ключови проекти и към подобряване на планирането по проектните дейности, както и към ефикасното изпълнение на проектите. Искането на Плугчиева за допълнителна техническа помощ от Европейската комисия и страните от Европейския съюз би трябвало да бъде подкрепено, се изтъква в резюмето.

Общото чувство сред делегацията бе, че българските власти полагат истински усилия за справяне с проблемите, за да се оправи положението, последвано от заслужаващи доверие структурни корективни действия и от фундаментална реформа на всички структури, свързани с управлението на фондовете на Европейския съюз с цел да се осигури коректно и навременно усвояване на фондовете и висока степен на прозрачност, се подчертава в него.

В проекта си делегацията на комисията по бюджетен контрол отправя и препоръки. Едната е България да бъде окуражена "да продължи по пътя на неотдавна започнатите структурни промени и реформи в съдебната система, за да бъде съществено усилена контролната среда и възможностите за коректно управление на фондовете на Европейския съюз".

В този контекст подкрепяме искането за допълнителна техническа помощ за България от Европейската комисия и страните членки на съюза, се отбелязва в препоръките. Подкрепяме също България в изпълнението на целта й да бъдат деблокирани фондовете и плащанията, замразени или прекратени от Европейската комисия, като подчертаваме в същото време, че плащанията трябва да бъдат възстановени и правата за управление на помощта по програмата ФАР върнати на съответните агенции, ако се покаже, че са изградени здрави финансови структури за управление, които действат ефикасно, се посочва в препоръките.

В тях се изразява съгласие с Европейската комисия, че "всички предприети от България неотдавнашни мерки и действия трябва да бъдат последвани от заслужаващи доверие структурни корективни действия и от основни реформи във всички структури, свързани с управлението на европейските фондове".

Призоваваме Европейската комисия да наблюдава отблизо прилагането на различните планове за действие, внесени в нея от България, се казва в препоръките. В тях се приветстват също "признаците за по-близко сътрудничество, основано на взаимно доверие, между българските съдебни и административни власти и ОЛАФ (Службата на Европейски съюз за борба с измамите)".

В същото време се изразява съгласие с Европейската комисия, че е важно да не се допускат пробиви в конфиденциалността, неправилно предаване и изтичане на информация с оглед да не бъдат поставяни под удар разследванията и законовите процедури. Делегацията изразява също мнение, че "условията за предоставяне на финансовата помощ от Европейския съюз би трябвало да са по-ясни по отношение на транзакциите, които могат или не, да бъдат разрешени за определено време след изплащане на европейски субсидии" и призовава Европейската комисия да излезе с предложения по този въпрос.