Развитието на авиацията и авиационния бизнес е високотехнологично направление, което трябва да бъде интегриран в дългосрочната стратегия за развитие „България 2020".

Това подчерта държавният глава Росен Плевнелиев, който откри международна научна конференция посветена на 100-годишнината на българската авиация. Технологичното обновяване на авиационния парк е наложително, за да гарантира успешното изпълнение на задачите ни свързани с националната сигурност и съюзническите ни задължения, но освен от желанието, то зависи и от много фактори и условия, каза Плевнелеив.

Той уточни, че нашите съюзнически ангажименти еднозначно определят изискванията за оперативна съвместимост на настоящата и бъдещата авиотехника със стандартите на НАТО и ЕС. Подходът при закупуването на многоцелеви изтребител трябва да се базира и на оценката на икономическите и финансовите възможности на страната, отбеляза президентът.

Според него развитието на българския авиоремонтен бранш ще бъде принос в реализацията на концепцията на НАТО и ЕС за интелигентна отбрана. Държавният глава подчерта, че каквито и да е предложения и възможности да имаме, резултатите няма да ни удовлетворяват без последователни инвестиции в човешки капитал - в професионален и подготвен авиационен отбор.

Той изтъкна, че българската авиация винаги е успявала да се възроди в последните 100 години и да постига нови върхове не толкова заради технологиите, колкото заради хората - българските авиатори, учени, инженери, техници.

Плевнелиев изтъкна, че бойният път на нашата авиация тръгва от Одрин - българските летци подпоручиците Радул Милков и Продан Даракчиев осъществят първия в Европа боен полет над Одринската крепост през октомври 1912 година; Симеон Петров извършва първия нощен боен полет, Райна Касабова е първата жена в света, която участва в реален боен полет като хвърля и позиви над бойните позиции на врага; поручик Димитър Списаревски, посмъртно произведен в капитан, е първата в историята на световната авиация жива торпила.

Асен Йорданов - авиоконструктор от световна величина, създава самолетите „Бойнг"1327 и „Дъглас ДС" (Дакота); България конструира и произвежда самолетите ДАР и ЛАЗ, които са били с летателно-технически характеристики на световно ниво за своето време; българското промишлено самолетостроене датира още от 1926 година, изтъкна още Плевнелиев.

„Ние като народ може да се гордеем, че България е сред първите авиационни държави и е в световното космическо семейство", каза той в навечерието на международния ден на авиацията и космонавтиката.

Началникът на военновъздушните сили генерал Константин Попов каза пред журналисти, че амбициите на ВВС са да бъдат достоен наследник на завещаното. „Представете си какви са били тези хора преди нас - те са използвали най-новите технологии. Били сме първи в това отношение. Това е все едно Силиконовата долина да работи сега за България и ние да имаме този капацитет и тези способности да използваме най-новите технологии в света", коментира Попов.

Той добави: "Нашата амбиция е да бъдем модерни, знаещи и да можем да дърпаме напред, защото авиацията без движение е мъртва".

Генерал Попов каза, че българските ВВС изпълняват по най-добрия възможен начин в съответствие с ресурсите с които разполагат съюзническите си ангажименти. „Оценките, които ни дават от НАТО са едни от най-високите. Те са най-високи на Балканите, независимо от ресурса, който имаме", подчерта Попов.

Той съобщи, че министерството на отбраната вече работи за внасяне на промени в Закона за гражданското въздухоплаване, така че да се използват по-ефективно военните летища от граждански въздухоплавателни средства, както и ВВС да могат да използват гражданските летища за военни цели.

В рамките на конференцията, която ще продължи два дни ще бъдат разисквани глобалните геополитически и икономически рискове до 2020 година; ролята на авиацията в политиката за сигурност и отбрана на Европейския съюз; инициативата „Единно европейско небе"; изследвания, разработки и тенденции за развитие на военната авиация в света и други.