Не е възможно да се намери решение на имигрантската криза, ако Европейският съюз продължава да има 28 различни национални системи за предоставяне на убежище. Това заяви зам.-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева по време на конференция, посветена на ефекта на сирийската криза върху сигурността на Европейския съюз в Информационното бюро на Европейския парламент в София.

Приоритет за европейските лидери трябва да бъде разбиването на престъпните мрежи за трафик на имигранти към ЕС, защото приходите им се насочват за радикализация, предупреди още Георгиева, ;цитирана от в. „Дневник”.

По думите й, не само екстремизмът, но и климатичните промени в бъдеще ще карат все по-многобройни имигрантски потоци да се насочват към Европа. В света има общо 58 млн. бежанци в резултат на различни конфликти.

Зам.-председателят на ЕК напомни, че ЕС все още е най-щедрият донор на помощи за развитие и стабилизиране на конфликтните райони по света и увери, че това е надеждният начин за регулиране на имиграцията към територията на 28-те държави членки на блока.

"Колкото повече средства се инвестират в страните на произход на имигрантите, толкова по-малка е вероятността те да дойдат в Европа", заяви Кристалина Георгиева, потвърждавайки за пореден път подкрепата си за споразумението между Турция и Европейския съюз за регулиране на кризата, което по думите ѝ е променило коренно броя на пристигащите бежанци и имигранти, като е създало възможност за легална имиграция към Европа.

Предизвикателство при интеграцията на имигрантските малцинства в Европа е равенството в семействата – в семейства, където майките не се образоват и не работят, възпитанието на децата в синхрон с европейските ценности е трудна задача, коментира Кристалина Геогриева.

Освен хуманитарна помощ, трябва да се вземат мерки за политическо стабилизиране на размирните райони и по-конкретно – на Близкия Изток, допълни министърът на външните работи Даниел Митов по време на конференцията.

"Регионалните съперничества и блоковото противопоставяне удължават живота на терористичните групи", заяви Митов и призова възможно най-бързо да се намери решение за запълване на "вакуума" на управление в региона, който позволява "Ислямска държава" да набира власт.

Митов отправи критика към държавите, които едностранно предприеха действия, несъобразени с колективния европейски подход в рамките на бежанската криза и по-конкретно на споразуменията в рамките на Вишеградската четворка за противопоставяне на европейските мерки и построяване на стени и на Западните Балкани, затваряне на границите за бежанците.

"България успя да опази границите си, без да създава напрежение по тях", коментира външният министър и препоръча на европейско ниво мерките за контрол на границите да бъдат задължително обвързани с обмен на информация между службите за сигурност на държавите членки като антитерористична мярка.

Европейската инициатива за подобряване на обмена между разузнавателните служби между държавите в ЕС подкрепи и евродепутатът Андрей Ковачев от Европейската народна партия (ГЕРБ), който заяви, че колкото и въоръжени сили да бъдат разположени като охрана в големите европейски градове, те няма да предотвратят опасността от терористични атаки, без да е гарантиран обменът на разузнавателна информация през европейските граници.

Митов се присъедини към одобрението на Кристалина Георгиева към споразумението с Анкара и заяви, че задължително бъдещата визова либерализация за турските граждани трябва да бъде обвързана с изпълнението на реадмисионното спорарзумение между Турция и ЕС, според което всички нелегални имигранти в Европа, дошли от турска територия, ще бъдат приемани обратно от южната ни съседка.

По думите на външния министър, Западът е подходил погрешно в политиката си към Близкия Изток и Северна Африка, което е отчасти причина за днешната криза. Допускането на светски диктатури да управляват държавите от тези региони е било резултат на "фалшивия избор на сигурността и стабилността в региона пред демокрацията".

"В бъдеще трябва да бъде гарантирано, че хората в тези държави контролират правителствата си", заяви Митов, добавяйки че ценности като върховенството на закона и свободата на словото са универсални и е погрешно да се твърди, че налагайки ги в други региони Европа извършва колонизаторска дейност.

Даниел Митов намери повод за оптимизъм в контекста на кризите, пред които се изправя Европа, и заяви, че те ще доведат до повече интеграция между държавите членки, по-специално в сферата на сигурността.

Социалния аспект на политиките за предотвратяване на радикализация в Европа беше коментиран от евродепутата Георги Пирински от Партията на европейските социалисти (ПЕС). Той заяви, че често проблеми пораждат бедността и безработицата вътре в държавите членки на ЕС.

"Гетоизирането на имигрантските малцинства, мизерията и липсата на работни места генерират опасност от тероризъм", коментира Пирински.