Красен Станчев, директор на Института по пазарна икономика пред news.bg

Г-н Станчев, как ще коментирате избора на управител на БНБ и забавянето на процедурата?

Би било нормално да се знае кой ще бъде управител на централната банка поне половин година преди встъпването му в длъжност, за да има приемственост. Тази приемственост и сега се постига по някакъв начин дотолкова, доколкото Гаврийски става съветник на Иван Искров.
Аз виждам смисъл една такава институция да има действащ управител за такъв дълъг период от време, но от друга страна централната банка функционираше добре и докато нямаше управител, което означава, че институцията е добре разписана в закона и може да извършва основните си функции.
За Иван Искров има няколко важни предизвикателства, според мен. Едното от тях е отделение "Банково". Възможно е то да бъде премахнато, защото първоначалната идея за това отделение беше да съществува един резерв от около 150 млн, който да покрие евентуална криза. За мен това си е вид непълнота на системата на валутния съвет и не е лошо, а и други хора са го предлагали, да се помисли в тази насока.
Второто е довеждането на нейните административни размери до равнището на функциите, които изпълнява. Струва ми се, че БНБ, дори и след реформата, е доста пренаселена и относително скъпа институция.

Как ще коментирате твърденията в медиите, че новият управител на централната банка е избран в резултат на политически пазарлък?

В общи линии това е политическо решение, аз не очаквах Гаврийски да запази поста си. Що се отнася до Искров, той няма лош запис като председател на Комисията по бюджет и финанси, преди това е бил в централната банка и в ДСК. Познава работата от близо, няма някакъв проблем с личността на Искров.
Аз не бях в България и не знам точно защо имаше такова забавяне, но е неприятно - това не е единствен прецедент. Същото се получи с КЗК. Аз дори смятам, че там нещата са по-зле, защото това е все пак една активно действаща комисия, докато БНБ действа по един механизъм, който е относително ясен, постоянен, ритмичен.
Комисията взима решения по конкретни случаи, тоест работи по системата ad hock, следователно тя не може да си позволи да бъде неработеща и следователно не може да няма ясни механизми на приемственост.

Как, според вас, най-рационално трябва да се използва фискалния резерв? Трябва ли изобщо резервът да се пипа?

Тогава, когато се пипа един фискален резерв, трябва да стане по начин, който първо е прозрачен, и второ, има процедура, а не зависи от волята на един човек и, трето, става в полза на всички данъкоплатци. Защото не може да се раздели една група от данъкоплатците, тоест всякакви правителствени проекти са един вид преференциално използване на парите на всички.
Затова използването на резервите обикновено стават по отношение на изкупуване на дълг и разни други такива неща, но българският дълг е доста нисък в момента като съотношение към БВП и много внимателно трябва да се мисли каква би могла да бъде следващата употреба.
Засега не виждам за какво може да се използва фискалният резерв. Обратното изкупуване на дълга е нещо като даване на пари на всички данъкоплатци по равно. Тогава, когато се използва за някакви плащания не е по равно. Що се отнася до инфраструктурни проекти и подобни - не е същото, доколкото не всички ползват инфраструктурата по равно и следователно има неравномерно третиране на тези, от които са взети парите. Тоест, в този смисъл не е правилно това да се прави, което не означава, че не е правено в други страни.
Друг начин за разсъждение по този въпрос е да се решат системни проблеми на някакви дългосрочни развития. В България такива системни проблеми са, например, НОИ. Възможно е част от резерва да се използва за преструктуриране на цялата система на пенсионното осигуряване, тоест частична приватизация на НОИ.

Как оценявате правителствената стратегия за приватизация на "Булгартабак"?

Правителството се опитва да избяга от капаните, които постави в процеса на приватизация със закона, който прие това мнозинство. И преди неуспялата сделка, правилната концепция беше ликвидация на губещите и продажба на работещите предприятия. Сега се осъществява само последното, тоест продажба на работещите предприятия, като идеята е през тях да се финансират губещите части.
В същото време не се освобождава търговията с тютюн и тютюневи изделия. Толкова, колкото не се освобождава тази търговия, дотолкова ще бъде и по-малка цената от тази, която може иначе да се получи за тези части.