Българските фирми-производителки от военно-промишления сектор са печелили награди с продукцията си в Париж, Атина, Индонезия.

Българската армия обаче, много рядко се обръща към местните фирми за модернизирането си.

Това коментираха представители на бранша по време на пресконференция в БТА, пише money.bg.

По време на брифинга стана ясно, че 96% от продукцията е предвидена за чужбина. 400 млн. лв. е общият обем на продажбите, като 200 млн. долара е печалбата от износ. В МО и МВР не са ги ангажирали с нито една поръчка или проект.

От поръчки за 110 млн. лв. нито един евроцент не е влязъл в българска фирма.

Министерство на икономиката и енергетиката изработи в началото на годината политика за укрепване на отбранителната индустрия, като целта е до 3-5 години да бъдат разрешени проблемите между фирмите производителки и държавата.

Петьо Милков - председател на сдружение „Българска отбранителна индустрия" даде САЩ като пример за политика на държавата спрямо военната индустрия.
„Там държавата купува предимно продукти, произведени от американски фирми", посочи той.

Българската държава явно не обръща внимание на факта, че ако при модернизацията на българската армия се използват местни фирми ще бъде по-евтино, „освен това не бива да се подценява факта, че стойността на изделието е само част от общата сума, която ще се дава за поддръжката в бъдеще", подчерта Милков.

Представителите на военнопромишления комплекс поясниха, че като страна членка на НАТО 2% от бюджета трябва да бъда отделен за научни изследвания и създаване на нови технологии. В момента в България се отделят едва 0.19 % от бюджета за подобна дейност.

Според Огнян Костадинов - изпълнителен директор на „Битова електроника", заради кризата се очаква субектите от БОП да търсят участие в енергийни проекти, тъй като тези проекти са лост във външната ни политика, а оттам и сигурността, т.е. това е проблем на бранша.
Така чрез провеждането на мониторинг, осигуряването на сигурност и създаването на оценка ще се подкрепи в кризата и социалната политика в бранша като позволи запазването на поне 20 хил. души на работните им места.

От асоциацията искат по-адекватно сътрудничество с администрацията на държавата, МО, МИЕ, МФ.

Според Костадинов, могат да бъдат извлечени и позитиви от кризата, тъй като тя ще елиминира предприятията, които имат твърде много кредити или лоша продукция, т.е. пазарът ще се изчисти и ще останат само най-добрите производители.

Заради свиването на пазара, заради кризата са възможни забавяния на плащанията на работниците. В момента се търсят решения за ограничаване на съкращенията, като се предвижда да бъдат преквалифицирани работници, намаляване на бонусите за Коледа и Великден. Заради кризата обаче не се очакват фалити.

От бранша искат да се създаде Фонд за капиталова подкрепа, който да помогне на фирмите производителки, но не с финансови средства, а с по-активна държавна политика и подкрепа, т.е. този фонд няма да бъде за сметка на другите браншове и няма да окаже влияние върху икономиката на страната.

В момента правим нищо, но качествено за българската армия. Така Петър Георгиев - изпълнителен директор на „Самел - 90" АД коментира взаимоотношенията си с МО. Той изтъкна, че се пречи на българските фирми да участват в търговете за поръчки за армията.

Поръчките са така направени, че да отговарят на капацитета единствено на чужди фирми, коментира Георгиев и допълни - може да изготвят поръчките с чужди консултанти, които работят в чужди фирми.

В момента има възможност за поемането на проекти за модернизацията на сухопътните войски. Ние имаме възможност да реализираме тези проекти, не се знае обаче МО на кого ще даде поръчката, разказва Георгиев.