От "Демократична България" смятат, че е погрешно решението да се финансира лечението на болни от COVID-19 по пътека от НЗОК, вместо целево, от здравното министерство и от общините.

Мерките срещу COVID-19 не са изолирани от останалите политики и че общото здравно състояние на населението, а и индивидуалният и колективният имунитет зависят от политиките в много други области, пишат демократите и изброяват тези условия:

  • от достъпа до медицински услуги на възрастните и хронично болните;
  • в най-голяма степен от нивата на замърсяване на въздуха в населените места, на работа и в домовете;
  • от нивата на физическа активност и възможности за индивидуален спорт, туризъм и тренировки;
  • от градоустройството, гъстотата на застрояване, общите устройствени планове, възможностите за придвижване с индивидуални двуколесни средства;
  • от общото състояние на икономиката и спестяванията на домакинствата;
  • от общите нива на стрес, респективно усещане за сигурност в индивида и обществото;
  • нивата на здравна информираност, образование; здравните навици и поведение на гражданите;
  • социалните фактори.

Според тях, при въвеждането на мерки трябва да се спазват следните общи принципи:

  • мерките може да ограничават индивидуални права и свободи в предварително оценен обем и само при крайна необходимост, едва след като всички други възможности са изчерпани;
  • всяко ограничаване на права и свободи следва да е ясно регламентирано и комуникирано за краен и предизвестен срок, както и с предварително определени и оповестени условия за отмяна на тези ограничения;
  • грижата за личното здраве е прерогатив и отговорност на индивида и следва да е резултат от информиран избор, воден от осъзнаването на тази отговорност, а не поради страх от репресии;
  • събирането, обработването и оповестяването на лична информация, местоположения и трафични данни не трябва да нарушава действащото законодателство и етичните принципи;
  • поемане на ясна политическа отговорност за настоящи и бъдещи действия и последствията от тях;
  • финансовите мерки трябва да се насочват преимуществено към най-уязвимите от икономическа и здравна гледна точка групи от населението, в условия на прозрачност и при спазване на принципа на равнопоставеност и избягване на дискриминация.

Изброявайки тези условия, демократите правят заявка за пакет от мерки и политики, които да доведат до по-добро управление на кризата, които да определят краткосрочни и дългосрочни цели и мерките за тяхното постигане. Те искат да бъдат оформени ясни критерии за оценка на резултатите, така че обществото да има представа към какво се стремим, какъв е напредъкът, при какви условия ще бъдат въвеждани ограничения и кога тези ограничения ще бъдат отменяни.

Те предлагат да има информационни кампании сред отделните социални групи, за да се изясни, че COVID-19 е реалност, а не измислица.

Наред с кампанията да има и информационна система за наблюдение и проучване на разпространението на инфекциозните заболявания (infectious disease surveillance). Без такава система прилаганите мерки ще стъпват не на наука, а на политически интереси, категорични са от ДБ.

Освен това те предлагат да има единен информационен център за разпределение на свободните легла в болниците, покриващ територията на цялата страна.

Останалите им предложения са:

  1. Въвеждане на електронно приложение за online-консултиране на гражданите в реално време при наличие на COVID-19 симптоматика и за ранно диференцирано насочване към нужното ниво на медицинска помощ, както и за насочване за логистична помощ и социален патронаж в условията на карантина и изолация.
  1. Одобряване на единна национална стратегия за организацията и осигуряването на лечебни мероприятия и действия по превенция и профилактика, във връзка с очакваната нова вълна на заболеваемост и от COVID-19.
  2. Отчитайки тоталния провал на няколко поредни правителства във въвеждането и експлоатацията на информационни системи и електронно управление, считаме че сегашните управляващи нямат капацитет и за това действие.
  3. Изграждане на експертен консултативен съвет от български и външни експерти, в това число епидемиолози, медици с различни специалности, но и икономисти, специалисти от сферите на образованието, туризма и др., за да има баланс на предлаганите политики, но и ще разшири запаса от възможни решения на отделните проблеми.
  4. Разширяване на тестването:
  • задължително тестване на всички контакти на заразения от 1-ви ред, а не само на тези със симптоми;
  • стимулиране на доброволното тестване чрез намаляване на цената на тестовете с помощта на държавна субсидия, както и облекчаване на условията на работа на частните лаборатории;
  • въвеждане на пресяващи тестове - RespiAG Covid при необходимост от масови бързи тестове в определени епидемиологични ситуации.
  1. Ограничаване на събиранията на големи групи от хора в затворени пространства:
  • незабавни мерки за въвеждане на електронни услуги в държавната администрация, образованието и здравеопазването и ограничаване на административния натиск върху бизнеса;
  • удължено и по-гъвкаво работно време на държавните институции;
  • стимулиране на работата от дистанция, там където е разумно;
  • създаване на общински електронни екосистеми за логистична помощ и социален патронаж, за гражданите в карантина и изолация;
  • анализ на най-добрите практики за противоепидемични мерки на работните места и съответното им имплементиране при отчитане на специфичните особености на всеки бизнес;
  • насърчаване придвижването с велосипеди. Велосипедът е пълноценна част от мерките за превенция на разпространението на COVID-19. Няма по-ефективен начин за придвижване в градска среда, който едновременно да осигурява спазването на физическа дистанция, да дава дневната доза физическа активност и да не замърсява въздуха.
  1. Мерки в рамките на доболнична медицинска помощ:
  • регулярно обучение на общопрактикуващите лекари на тема COVID-19 и предоставяне и обновяване на АЛГОРИТМИ за поставяне на диагноза за COVID-19, за динамично проследяване на заразените пациенти, ранна оценка на риска от влошаване на клиничната картина с цел предотвратяване на неблагоприятно развитие на болестта, ранна терапия на леките форми на заболяването, хоспитализиране на пациентите с индикации за това в срок;
  • организиране на транспорт на пациентите с леки форми на заболяването, в случай, че се нуждаят от лекарски преглед и лабораторни изследвания.
  1. Карантинни мерки:
  • подробно епидемиологично проучване и проследяване на контактите;
  • засилване контрола върху спазването на карантината; ясно съобразяване, че пълната изолация е невъзможна за много хора, ако не им се предоставят определени социални услуги;
  • създаване на възможности за настаняване на заразени с COVID-19 в карантинни звена, при желание на пациента, когато изолирането в рамките на дома е проблемно или невъзможно.
  1. Мерки, касаещи болничната медицинска помощ:
  • регулярни обучения и телесеминари за лекуващите лекари в отделенията, в които са настанени пациенти с COVID-19;
  • редовно обновяване на АЛГОРИТМИ за терапия на различните форми на заболяването;
  • телемедицина

Демократите предлагат и оптимизиране на ускорената процедура за разглеждане и одобрение от ИАЛ и ЕККИ на клинични изпитвания на ваксини и специфична терапия на COVID-19. Настоящата "ускорена" процедура отнема минимум 1 месец, което е твърде дълъг период, особено в сравнение с други държави (ЕС, САЩ, Канада), където той е една до две седмици. За да бъдат разсеяни съмненията за неправомерното им използване, да се осигурят прозрачност и проследимост на даренията за подпомагане на борбата с COVID-19.

Пандемията COVID-19 разкри както политическата, така и професионалната некомпетентност на властимащите при справяне с всякакви кризи, и в частност с епидемии. Това е становището на "Демократична България".

Липсата на стратегия и последователност в прилаганите мерки и тяхното представяне пред обществото, доведоха до съмнения не само за тяхната ефективност, но дори за наличието и сериозността на заразата, обобщават от партията. Това доведе до две различни реакции в обществото - докато у една част от хората неадекватното представяне на заплахата от COVID-19 вся страх и напрежение, у друга то доведе до непредпазливост и подценяване на опасността.

Поставянето на гражданите между две големи опасности - смъртоносен вирус и финансова безизходица, се отрази на тяхната психика, пишат от ДБ и припомнят, че заведенията бяха препълнени, но училищата и университетите - празни.

В тази ситуация се показа липса на обща информационна система, с която адекватно и навреме да се следи здравето на населението, липса на предварителен план за противодействие на епидемии, липса на стандарти при превенция на заболеваемостта, ниска подготвеност на системата за равномерно доболнично и болнично обезпечаване при епидемична и пандемична опасност.

Ситуацията с коронавируса показа и липса на въведени дигитални технологии с възможност за телемедицина, особено в доболничната и спешна помощ, недостиг на кадрови ресурс на всякакво ниво, особено на конкретни специалисти, неефективна държавна политика за квалификация на работещите в здравната система, неефективно финансиране, липса на реални статистически данни за анализ и прогнози в здравния сектор, липса на отчетност.

"Систематичен проблем е продължаващото финансиране на болници, които не могат да предоставят съвременно ниво на медицински услуги", пишат демократите без да отчитат, че някои от тези болници са единствени в дадения регион.

НЗОК бе принудена да премине на бюджетен модел на заплащане на скъпата болнична помощ в най-големите болници в страната в редуциран обем, за да "подсигури" кадрово системата и това показа държавният, псевдо-здравноосигурителен модел на управление. Целевата субсидия за "първа линия" създаде разделение между медиците - личните лекари и доболнична помощ не получиха тази субсидия, което показва неглижирането на тези дейности в последните 10 години.

Вместо противоепидемичен контрол от началото на месец март до момента РЗИ без епидемиологична оценка, бяха въвеждани и отменени мерки, ограничаващи основни човешки права, пишат от ДБ.