В България все още съществува много дискриминация по отношение на ЛГБТ (лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални) хората, която е и скрита, и открита.

Това разказа Магдалина Генова от „София прайд" в началото на дебат в „Червената къща" по темите с проблемите на ЛГБТ обществото. По думите й, непрекъснато се случват престъпления от омраза и непрекъснато се чуват речи от омраза, включително във водещи медии у нас.

„Първата стъпка, която искаме да извървим, преди да правим каквото и да било друго, е промяна в НК", коментира Генова. Тя припомни, че преди няколко дни е бил осъден първият човек в България за насаждане на етническа омраза. Генова обясни, че в НК обаче няма текстове, които да включват хомосексуалност или полова идентичност.

Когато се извърши такова престъпление у нас, то обикновено се третира и се разглежда от властите като хулиганство, посочи тя, като припомни, че след „София прайд" тази година имало нападнати и пребити хора, които са взели участие в парада. В момента обаче нападението срещу тях не може да бъде разглеждано като престъпление от омраза, а като обикновено хулиганство.

„Това ни е основен проблем, тъй като липсват санкции, дори на политическо, юридическо и всякакво ниво. Тези явления вместо да намаляват, след като сме в ЕС, те ескалират", сподели още Генова.

Тя посочи, че това се вижда много ясно и в отношението на медиите, и в изказвания на отделни хора. Тя смята, че към НК трябва към конкретните текстове, дефиниращи престъпленията от омраза, да бъде добавена и омразата към хората от ЛГБТ обществото.

Генова разказа, че са изпращани предложения към омбудсмана Константин Пенчев, които той от своя страна е препратил към НС. По думите й, депутатите в момента са твърде заети, за да обсъждат този въпрос. „В момента се работи по нов НК, който ще вземе директно текстовете от Закона за защита от дискриминация, който от своя страна е изготвен на база на европейското законодателство. Искахме единствено към съответните членове от НК да се добави и единствено сексуална ориентация", обясни Генова.

Тя разказа, че днешната среща е част от европейски проект, който цели чрез дебати и обсъждания в страни от цяла Европа да се стигне до определени решения и механизми за решаване на проблемите на ЛГБТ обществото, които да бъдат представени на европейските институции.

Обсъжданията протичат по метода „световно кафене" - в няколко работни групи едновременно обсъждат 4 подтеми: всеобщото признаване на еднополовите връзки в различните европейски държави, дискриминацията на работното място, антидискриминационното законодателство и медийното представяне на гей хората. В софийския дебат се включиха Десислава Григорова и Аксиния Генчева (София прайд), юристът Лука Джакомели и Сара Салери от Европейски алтернативи.

По думите на Магдалина Генова, дори в Европа подобни директиви, текстове и законодателство се приемат трудно, тъй като в ЕС има и католически държави като Полша и Италия, например, които са силно консервативни. Тя обясни, че за сметка на това пък Белгия и Холандия са с по-развито законодателство в тази област.

„Това, което се опитваме да направим е да комуникираме и да обсъдим нашите проблеми тук, за да може законите, които се изработват, без значение дали ще се приемат сега или след 10 години, да могат да покрият и тези проблеми", коментира Генова.

Тя обясни още, че омбудсманът, КЗД, СЕМ и други български институции работят много с организации, включително европейски такива, които се занимават с проблемите на ЛГБТ хората. По думите й, КЗД и СЕМ са много добре запознати с материята. Според нея обаче дори да има разбиране от страна на институциите, съдът нищо не може да направи при престъпления от омраза или хомофобия, защото няма необходимия инструментариум.

„Проблемът не идва само от институциите. КЗД може да налага административни наказания и глоби. КЗД си върши работата, но ефектът е почти никакъв", коментира още Генова.

Тя разказа, че има засилващи се радикални течения, които са против ЛГБТ хората и това е опасна тенденция. „Като цяло хората са консервативни, но има всякакви хора. Има обаче и много млади и отворени хора. На прайда дойдоха и ни подкрепиха много наши хетеросексуални приятели", обясни Генова. Тя прогнозира, че не очаква скоро да бъде променено законодателството така, че двойки от един пол или транссексуални хора да могат да сключват бракове или да осиновяват деца.

Генова припомни, че наскоро са били приети промени в Семейния кодекс. Някакви радикални промени и нов семеен кодекс скоро няма да има. Необходимо е обаче следващата стъпка в законодателството да бъде признаване поне на фактическото съжителство.

По думите й това е важно, защото тези двойки имат същите проблеми като тези на хетеросексуалните хора. Необходимо е да има регулация. „Идеята на всички тези закони е да пазят и вас, и мен, когато хората се разделят, когато има смъртен случай и трябва да се определи наследство, деца и т.н.", коментира тя.

Сред основните проблеми у нас, свързани с ЛГБТ хората, е и дискриминацията на работното място. Основната тежест в такива случаи създава това, че този тип дискриминация е трудно доказуема, обясни Генова.