Като за начало на 2024 г. от коалиция "Левицата" обявиха консолидация, създаване на единен политически субект и стартиране на диалог с потенциални партньори в ляво. Това обявяват от политическата формация днес.

Вече е започнало изграждането на на вертикални и хоризонтални звена за вътрешна координация, изграждат се граждански съвети на местни и национални нива и клубове по направления - "Държавно устройство и право", "Сигурност, ред и граждански права", "Здравеопазване", "Образование", "Селско стопанство, гори и хранително-вкусова промишленост", "Външна политика".

"Левицата" обявява и курс на подготовка за предстоящи предсрочни избори.

Припомняме, че началото на коалиция "Левицата" бе поставено в края на 2022 г. след серия от дискусии за бъдещето на лявото пространство в България. Като коалиция ПП АБВ, "Изправи се БГ", "Движение 21", Земеделски съюз "Александър Стамболийски", "Ляв поглед" та журналиста Румен Петков, както и личности като Валери Жаблянов и Костадин Паскалев, преди всичко напуснали или изключени вече от БСП, каквито са и повечето лидери на формациите. Коалиционният съвет на "Левицата" избра за свой председател Костадин Паскалев. От пролетта на миналата година формацията участва в избори, като успех отбеляза на последните такива местни в рамките на Местната коалиция, която издигна за кандидат-кмет за София Ваня Григорова.

Първите теми, които "Левицата" поставя са членството на България в Шенген и нуждата от формулиране на решение по въпроса; териториалните планове и въпросите на енергийната и националната сигурност. Румен Петков подчерта, че българският парламент е задължен да подложи на обсъждане преговорния процес за Шенген и поетите от България ангажименти, където правителството на Денков официализира България като концентрационен лагер за бежанци и по-специално такива от Сирия и Афганистан.

По думите на Валери Жаблянов има радикална разминаване между самооценка на представителите в държавната власт за работата им и обществената оценка, като постави акцент върху правителствената политика на остро противопоставяне срещу българската история във всички моменти на общи политически и исторически цели с Русия и рушенето на паметници не е просто вандалски акт, но продължение на тази основна политика на правителството.