Хората в горещите места на планетата разчитат на Европа за помощ. Това каза еврокомисар Кристалина Георгиева в публичната си лекция „Влиянието на променящия се свят върху европейската реакция при кризи", която се състоя в аулата на Софийски университет „Св. Климент Охридски".

Лекцията е част от цикъла лекции, посветени на Ришард Капушчински, полски репортер и писател, който отразява развиващите се страни. Той почина преди три години, но неговите книги са преведени на много езици. Капушчински често е наричан „Третият свят летописец" или „Гласът на бедните" заради известните си репортажи и книги, описващи развиващите се страни на всички континенти.

Лекцията беше открита с приветствие от ректора на СУ проф. Иван Илчев, който посочи, че Софийският университет освен най-старият университет в България, е и най-модерният. Университет, който пряко волята си предугажда това, което ще се случи. СУ е готов предварително да мисли по проблемите, които възникват пред Европейската общност, изтъкна ректорът на Алма Матер.

Комисар Кристалина Георгиева подчерта в лекцията си, че живеем в свят, който бързо се променя. Онова, което е най-видимо, е, че картата на света в последните години съществено се е променила.
Българският еврокомисар представи карта на света, която отразяваше в цветови нюанси зоните в икономически растеж средно с 6 % и изоставащите зони в света. Една от страните сред изоставащите, отбелязани със сив цвят беше и Либия. Тя посочи че светът няма данни за нея и като степен на развитие на гражданското общество, и като социална ситуация в страната.

Кристалина Георгиева изтъкна, че аналитичният екип, с който тя работи, е достигнал до извода, че зоната в икономически растеж в най-висока степен е застрашена от климатични проблеми.
Обикновено като кажем бедстващи страни и хуманитарни кризи си представяме слабо развитите и бедните страни. Но всъщност в последното десетилетие от бедствия сериозно страда и Европа, и останалата част от развития свят, посочи българският еврокомисар.

Демографските проблеми, проблемите с реколтата, опасността от бедствия - това са сферите, върху които се концентрира дейността на еврокомисаря за действия при кризи и неговият екип.

Георгиева подчерта, че кризата в Либия е изключително сложна - има хуманитарен елемент вътре в страната, по границата и въздействие върху целия свят. 15-20 000 души преминават границата на ден. Битката с режима на Кадафи е на път да прерасне в гражданска война.
Екипът на ЕК и Червеният кръст нямат достъп до западната част на страната. Според Георгиева в Египет, Тунис, Алжир, Нигер бягат мъже - „здрави, прави, в работосбособна възраст" и това е една потенциална сила, която не е ясно в каква посока ще се отприщи, ако няма целенасочено занимание.
Според неокончателните данни бежанците от Либия са 225 535 души, като досега са бягали основно чужди граждани, но вече бягат и много либийци.

Либийската криза съдържа потенциална заплаха за целия свят, защото покачването на цените на нефта води и до покачване на цените на транспорта и храните, което вече е глобална заплаха, подчерта Герогиева.

Тя представи какво е направила европейската общност за справяне със ситуацията и в какви посоки е концентрирала работата си.
Първо, от хуманитарна гледна точка се прави мост по вода и въздух за извеждане на европейските граждани, които искат да напуснат Либия. В тази връзка тя похвали работата на българското правителство за евакуация на българските граждани.
Като втора стъпка тя посочи, че изключително активно се финансира хуманитарна акция, която да намали напрежението в Либия. Тя увери, че Европа ще осигури ресурсите, които са необходими, за да овладее бедствието.
Тя изтъкна също, че се организира хуманитарен мост по вода и въздух за чуждите граждани, които работят в Либия. По думите й в Либия работят 1,5 млн чужденци. Голям проблем съществува при пребиваващите там граждани на Бангладеш и Сомалия.

Еврокомисар Георгиева е категорична, че Европа показва лидерство от гледна точка на координация - заедно се работи с ООН, с Комисариата по бежанците и Червения кръст.

Тя посочи, че 2010 година, когато за първи път има еврокомисар за реакция при кризи, е годината с най-много мегабедствия. Образно, все едно 4-5 Българии са унищожени от бедствия.

Георгиева изтъкна, че трябва да се увеличат разходите за хуманитарна помощ. Природните бедствия са сериозен проблем и за Европа, добави тя. За последните 10 години в Европа са загинали 150 000 души при бедствия. Като най-голям проблем за стария континент тя посочи наводненията, следвани от температурните аномалии, горски пожари, земетресения.

По отношение на реакция при наводнения изоставаме от събитията, подчерта Георгиева. „Имаме голямо финансиране за това, а го използваме само на 20 %", каза българският еврокомисар.
Климатичните изменения водят до бедствия и се забелязва тенденция за повишаване на честотата. Последствията са жертви, провалени реколти и оттам нарастване на цените.

В същото време като много голям проблем, който застрашава света, Георгиева посочи недостига на вода. Той е най-драматичен главно в Северна Африка и застрашава да отприщи бежански вълни.

Друг проблем е нарастването на населението на планетата. Той ще продължи във възходяща тенденция, което ще предизвика демографски кризи. В Близкия изток и Северна Африка за последните 50 години се отчита демографски бум на населението и увеличаване на безработицата.
За пример тя даде Либия, където 40 % от младите хора са без работа. Една от причините за протестите в Северна Африка е, че през последните десетилетия в Северна Африка се оформи значително съсловие образовано младо население, което иска възможности за реализация.

Кристалина Георгиева каза, че е силно обезпокоена за ситуацията в Йемен, която е бедна страна и има над 60 % безработица. Но тази бедна страна е много гостоприемна към хората, които имат проблеми и хората, които искат да й помогнат.

По думите й трябва да има по-голяма готовност за по-голяма приспособимост, защото кризите са по-комплексни. Във всеки момент в света днес някои страни влизат в криза, а други излизат от такава. Това налага да има правила дори за най-кошмарните конфликти. Много страни са опасни за работа и това налага сътрудничество между гражданските структури и армията, както и мащабни действия за хуманитарна помощ.
Кристалина Георгиева посочи, че над половината от нейния екип работи в най-горещите точки на света при изключително опасни уславия.

Важно е Европа да има единна система за реакция при кризи. На този етап са регистрирани 104 екипа на европейско ниво, които да работят при кризи. Много е важно правилата да са стандартизирани, подчерта тя.
Кристалина Георгиева изтъкна, че трябва да се прилага политиката на протегнатата ръка. Европа трябва да бъде силата на доброто и да предлага политики за развитие.

Тя отхвърли чувани от различни страни критики, че хуманитарната помощ е концепция на западния свят. "Само когато заедно се борим за свят, който е по-добър за всички, нашият собствен свят и ние ще просперираме", завърши лекцията си българският еврокомисар.