Както внимаваме къде си даваме парите, така трябва да внимаваме и къде си даваме личните данни. Това посъветва адвокат Десислава Кръстева по време на дискусия на тема How we can turn GDPR "lemons" into lemonade?".

Събитието е организирано от Дигитална Национална Коалиция като част от календара на българското председателство на Съвета на ЕС, и съвместно с Комисията за защита на личните данни.

Регламентът за личните данни е в конфликт със законодателството според Емил Радев

Регламентът за личните данни е в конфликт със законодателството според Емил Радев

Закъснели сме със законовите промени

Адвокат Кръстева настоя, че както работим с парите и държим на произхода им, така следва да се отнасяме и към събирането на личните данни.

Тя бе категорична, че регламентът GDPR е написан сложно. Още по-голяма трудност предизвиква желанието той да се разпростре глобално и да наложи тази регулация и върху гиганти, които оперират на европейския пазар.

Относно "цунамито от съгласия" в електронната поща, която предизвика влизането в сила на регламента, Кръстева коментира, че в голямата си част тези съгласия са били ненужни.

"Има изключително много случаи, в които съгласието изобщо не се прилага като основание. То всъщност е неприложимо. По-скоро може да опорочи възможността един администратор законосъобразно да обработва данните или да генерира жалби.
Ако имаме законно задължение да обработваме данни, искането на съгласие от лицето срещу нас, чиито данни трябва да обработваме, единствено може да се възприеме като недобросъвестно и подвеждащо физическото лице, че той има някакъв контрол и някаква възможност за избор.
По същия начин вкарването на съгласие в договорите реално може да опорочи и договорното основание", коментира адвокат Кръстева.

По думите й съгласието е само един малък елемент.

От БСК питат как ще приложим новия регламент за защита на личните данни

От БСК питат как ще приложим новия регламент за защита на личните данни

GDPR влиза в сила от 25 май. До юни не се планират промени в Закона за личните данни

По-глобален проблем е самото възприятие на личните данни. "Как да направим от лимоните лимонада и до някаква степен бизнесът реагира реактивно, изплашен от големите санкции. Личните данни са нова стойност", напомни адвокат Кръстева.

По думите й спазването на изискванията на регламента не е само едно документално покритие, а изисква промяна в начина, по който работи бизнеса.

Шефът на Комисията по регулиране на съобщенията Росен Желязков заяви, че предстои много сериозна регистрова реформа. В момента в страната имало 15 хиляди регистри, в които се администрират лични данни - общини, организации, сдружения.

Той бе категоричен, че като регулатор трябва да показваме някаква устойчивост. "Не трябва панически да сме реактивни, защото прилагането на регламента е оттук занапред. Това не е просто процес по въвеждане. Това ще бъде иманентно - администраторите на лични данни, рано или късно това ще стане част от личното и административно ДНК на всеки един от нас".

По думите му е важно всеки един от нас да знае, че неговите данни са ценна информация, информация, която стимулира индустрията.

"Няма как да очакваме развитието на единния цифров пазар, на всички предизвикателства, за които почти механично говорим - облачни технологии, big data, без да се използват лични данни. Всеки един, който предоставя лични данни, трябва да е наясно, че е активен потребител. Предоставянето на данните подпомага индустрията. От друга страна този, който ги обработва, има отговорност към него. Тоест връзката между личност и юридическа личност става много по-близка", каза още той.

Относно регистровата реформа, Росен Желязков уточни, че тези данни в регистрите, би следвало да служат за регистърно производство, тогава когато имаме правоприлагане, свързано със събирането на данните и тяхното съхранение.