Министерство на образованието и науката, Министерство на иновациите и растежа и Българската академия на науките се разбраха да работят заедно чрез "наука за бизнес". Ресорните министри Даниел Лорер и Николай Денков и председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски участваха на среща-форум под надслов "Наука за бизнес", на която учени представиха своите проекти на бъдещето, а представители на бизнеса своите проблеми, които учените могат да решат с произведенията си.
Министър Лорер каза пред събралите се, че новото правителство и неговата администрация искат да поставят ново начало в това, което в света се случва от десетилетия - чрез фокусиране на усилията и държавните средства. "Ситуацията е спешна и в България сме закъснели радикално в инвестициите в иновации. Процесът на превръщане на науката в реален бизнес е задължителен, за да сме конкурентоспособни", каза той. Лорер обясни, че Финландия и Израел са наш пример, както и други държави, започнали да инвестират отдавна в този процес. Министърът на иновациите предложи сътрудничество с МОН за икономически растеж - за бизнеса, който търси науката, "която е смела и вярва в изобретенията".
Министърът на образованието Николай Денков посочи, че целта на форума е да постави иновациите на първо място и да се покаже, че науката ни е на световно ниво и е полезна за обществото. Той също изрази надежда новото Министерство на иновациите да създаде баланс, търсен от години, и обяви, че "чака плодовете от процеса".
Акад. Ревалски, взе думата, за да каже, че БАН работи с съвместно с Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. "Науката е фактор в съвременното общество и длъжник на обществото и бизнеса", посочи той и поиска бизнесът да каже от какво има нужда.
Бойко Таков, директор на Агенцията за малки и средни предприятия, добави, че колаборацията "бизнес, наука - финансиране по националния иновационен фонд" е важна. По думите му БАН са чули проблемите на бизнеса.
На форума проблемите и нуждата от подкрепа чрез иновативни научни решения представиха зърнопроизводители, фирми за съхранение на ел. енергия, за етерични масла и парфюмерия, от Автомобилния клъстер и други. Стана ясно, че учените ни са разработили и интегрирана система за дистанционно определяне на посевите на земеделски култури чрез Института за космически изследвания, както и използване на възобновяеми отпадъци от селското стопанство за подобряване на качествата на почвата, плюс реактор и инсталация за производство на магнезиев бикарбонат. Интересни научни произведения са също тактилен термометър за незрящи, проекти за потребление на чиста енергия, модерна научна апаратура.
ventzislav-stefanov
на 23.05.2022 в 13:20:12 #1Такива "идеи" от подобни "корифеи" ги слушаме повече от 40 години. Проблемът е в това, че основната част от институтите на БАН са били и още остават центрове за развитие на фундаментална наука, а не на научно-приложни изследвания, за които те нямат материалната лабораторна база и предприятията за внедряване. Поради хроничното недофинансиране към днешна дата тези институти са по-скоро справочно-информационни центрове, където поне някой знае за какво става дума в съвременната фундаментална наука. Затова каквито и средства да им се отделят в този си вид те са неспособни да осъществят научно-приложни изследвания от които бизнеса да има полза. Необходимо е да се разработи, обсъди, приеме и внедри цялостен модел за научно-техническо развитие , да се отделят необходимите финансови средства от не по-малко от 3% от БВП, да се атестират отново научните кадри, да се създаде необходимата материална база и едва след това да се гради симбиоза наука-бизнес.