На 22 април в Ереван започна провеждането на два форума, посветени на Геноцида над Арменците. Обединяваше ги както еднаквото заглавие: „Против престъпленията на Геноцида", така и общата тематика на докладите. Разликата бе, че първият премина в чисто академичен формат, в Руско - Арменския (Славянския) Университет, а вторият - в Спортния Комплекс на хълма Цицернакаберд, в близост до паметника на жертвите на Геноцида над Арменците в Османската Империя.

Там присъстваха най-видните арменски политици, дипломати, учени, общественици, гости от цял свят, включително и четирима български представители: заместник-председателят на Народното Събрание и председател на ВМРО Красимир Каракачанов, лидерът на „Атака" Волен Сидеров, българският посланик в Ереван Георги Карастаматов и авторът не тези редове. Други българи нямаше.

Форумът в Славянския Университет беше открит от декана на Факултета по политология и право Лариса Алавердян. Във встъпителното си слово тя се спря на приемствеността между Геноцида над Арменците в Османската Империя по време на Първата Световна Война и в Азербайджан през 80-те години на ХХ век.

Родената в Баку и принадлежаща към лидерите на арменската опозиция Лариса Алавердян разкритикува арменските политици и дипломати, начело с президента Серж Саркисян затова, че в изброяването на проявите на Геноцид в света не споменават Азербайджан.

Тя призна факта, че Серж Саркисян е споменал проявите на Геноцид в Баку и Сумгаит, но уточни, че това са местата, където той е проведен, а президентът е бил длъжен да спомене, че те се намират в държавата Азербайджан. Според нея, той се е въздържал да спомене съседната бивша съветска република, с която Армения воюва от 30 години, под натиска на руския си колега Владимир Путин.

Завеждащият катедра „Политология" Ованес Саркисян се спря на проблемите на превенцията на Геноцида и на вината на народите, участвали в това най-тежко престъпление срещу човечеството. Той разказа за Нюрнбергския процес, на който целият немски народ е признат за виновен в избиването на евреите. Според него, по същия начин турците и азербайджанците като цяло трябва да бъдат признати за виновни за Геноцида срещу арменците в Турция и Азербайджан.

Докладът на автора на тези редове беше посветен на „футболната дипломация", разиграна между президентите Серж Саркисян и Абдулах Гюл и, в крайна сметка, останала безрезултатна.

Въпросите обаче бяха предимно около отношението на българските политици към Геноцида и зависимостта им от Анкара, която не разрешава на нашия Парламент да приеме декларацията.

Междувременно се обадиха от пресцентъра на големия форум и настойчиво помолиха автора да отиде там и да заеме мястото си. Последва „марш на скок" до Цицернакаберд добре, че е съвсем близко. Там вече бяха се изказали президентът, премиерът, председателят на Парламента и т.н.

След обеда другите български представители бяха напуснали Спортния Комплекс, тъй като имаха срещи в различни държавни институции. Поради което, авторът на тези редове беше принуден да удовлетвори журналистическия интерес и да даде пресконференция по повод на ставащото в българския Парламент. Оправданията с дългото ми отсъствие от България не помогнаха.

Впоследствие стана ясно, че поводът за журналистическия интерес са интервютата, публикувани от автора в арменското списание „Глобус" (на арменски език) с четирима действащи български политици: Ивайло Калфин, Искрен Веселинов, Станислав Станилов и Велизар Енчев, които споделят своите мнения по повод на признаването на Геноцида (Ивайло Калфин направи това изказване пред варненските арменци в арменската църква, по време на предизборната кампания.

Вторият ден на форума мина с максимално българско участие. Изказването на Волен Сидеров беше предавано на живо от всички арменски телевизии, предизвика симпатиите на арменската общественост към него лично, Партия „Атака" и към България и българите (с изключение на политиците и дипломатите).

С лоши впечатления от него и от екипа му останаха единствено организаторите на форума, заради поредния международен скандал, устроен от атакистите - не им харесал хотелът, където са настанени. На фона на огромните жертви, които направи бедната арменска държава, за да организира честването на 100-годишнината на Геноцида, тези претенции бяха приети като цинични. Не знам дали за в бъдеще атакистите ще бъдат канени на международни форуми в Ереван и Степанакерт (където на 3 май има избори).

Междувременно, Красимир Каракачанов, без излишен шум проведе редица ценни за ВМРО, Парламента и държавата като цяло срещи с арменски политици, дипломати и бизнесмени. И намери време да сподели впечатленията си от Ереван, Армения и арменците пред news.bg:

„Чест прави на Република Армения, че не се отказва от каузата на признаването на Геноцида и, както виждаме, усилия x постепенно се увенчават с успех. В последно време редица държави признаха Геноцида както в Европа, така и в Латинска Америка. В дните преди неговата 100-годишнина най-важни бяха литургията, отслужена от Папа Франциск във Ватикана и декларацията на Евро-Парламента. Армения е пример за България - малка страна, състоянието на икономиката и далеч не е цветущо, а постига целите си, без да се притеснява за добросъседските отношения.
Именно така се защитават националните интереси, а не както постъпваме ние. Нямаме кураж и воля да ги отстоим. Две години преди арменския, е проведен Геноцид над българите в Източна Тракия. 30 000 от тях са избити, а 200 000 - прогонени от родните си места. През 1925г. е подписан Ангорският договор, който предполага тяхното компенсиране. Не е реализиран и досега. Вината е както в турската страна, така и в страхливите, нерешителни, продажни български политици".

Днес, 24 април, е кулминацията на честванията пред паметника на Геноцида на хълма Цицернакаберд.