Мигрантският поток ще се засили през следващите години заради новите конфликти в Близкия изток. Това мнение изрази вицепрезидентът Илияна Йотова след събитието "Сигурна зона за непридружени деца" в Центъра за бежанци в Харманли, предаде БТА.

"10 години бяха необходими на европейските институции, за да направят европейското законодателство. България официално подкрепи Пакта за миграцията, но и тук започват нашите проблеми, защото само в рамките на две години трябва да достигнем стандарти, които нямаме. Независимо от многото усилия на различни нива в България, за съжаление се запазиха текстовете, в които основната тежест за миграционните вълни и потоци ще поемат държавите на външните граници на ЕС, каквато е и страната ни", коментира Йотова.

Тя подчерта, че с новия пакт се поставят още по-сериозни условия към страната и добави, че на границите ще трябва да бъде извършено всичко - от идентификацията на влизащите мигранти до тяхната реадмисия. Йотова не е сигурна, че разполагаме с този ресурс и според нея следващите две години ще са много тежки за страната ни, за да можем да влезем в рамките на гласуваните европейски закони.

По мнението й този принцип на релокация, който е замислен в пакта, няма да проработи. Той не проработи 2016 година, няма да проработи и сега. Ще има не малко държави, които ще предпочитат да плащат в европейския бюджет, но да не приемат мигранти. Отново тази тежест ще бъде по външните граници, не само в България, а и Италия, Гърция, Малта, Испания, каза още тя.

Антон Златанов: Поддържаме 3-4 пъти по-нисък мигрантски натиск от миналата година

Антон Златанов: Поддържаме 3-4 пъти по-нисък мигрантски натиск от миналата година

"Целта ни е да задържим тези дори леко изненадващи и за нас по-добри резултати"

Все повече деца идват в страната ни без никакви придружители, отчете Йотова. Тя обясни, че според новото законодателство всяко едно дете трябва да има настойник и добави, че в България тази система изобщо не е развита.

Йотова бе категорична, че ние сме задължени като страна да осигурим здравеопазването и образованието на тези деца. Тя подчерта, че не са малко случаите, в които близки или такива, които се представят за такива, не желаят децата да посещават български училища.

Според нея това задава една огромна опасност за интеграцията на тези деца, защото една не малка част от тях ще останат в България. По думите ѝ някои от тези деца подлежат на връщане, а този въпрос не е разработен нито на българско, нито на европейско ниво.