Микрообщности предпочитат капсулация и изолация, а не интеграция

Много често уязвимите групи в едно развито общество не желаят да бъдат интегрирани, предпочитат капсулацията и живота в изолирани микрообщности, да получават помощи и се надяват някой друг да реши проблема.

Това коментира проф. Стефан Хаджитодоров, директор на Центъра за изследвания по национална сигурност и отбраната към БАН, в рамките на кръгла маса за интеграцията, социалното включване и сигурността, организирана от Софийския форум за сигурност.

С 2 млн. лв. анализирали защо интеграцията на ромите не върви

До 2020 бедните роми да са намалели с 260 000 души, а минимум 76% да работят

Хаджитодоров настоя на нуждата да се прецени къде се намира България в дългия път по включване на малцинства и уязвими групи. Никъде в Европа проблемът не е изцяло решен.

Той разкритикува разбирането, че социалното включване е преди всичко раздаване на помощи и блага, а не е комплекс от политики, програми и мерки за трайна промяна на живота на хората с цел да се преодолее бедността и изолацията.

Ромската интеграция изтича в преброените тоалетни

Властта отчете поредния успешен проект

Има външните фактори и вътрешни, които влияят за изолацията на малцинствата и групите в неравностойно положение, констатира проф. Хаджитодоров и добави, че не трябва да се пропуска наличието на определени дискриминационни настроения от много страни.

По отношение на самите уязвими групи, Хаджитодоров посочи, че без добрата комуникацията на всяка една политика и програма с формалните и неформални лидери на малцинствените групи, ефективна интеграция не би могла да бъде постигната.

Недоверието - основа за социалното изключване

До 5 години може да възникне нова етническа общност, наречена милет

Кръглата маса откри председателят на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов. Той заяви, че трябва да се търсят решения и политики за това как биха се отразили върху българското общество дейностите, изпълнявани от роботи и изкуствен интелект.

Според Божилов България все още търси модела на обществените отношения, който да позволи нормалното икономическо, социално и политическо развитие на страната. Този модел обаче не е статичен и държавата трябва да улови динамиката му.

По думите му всички дейности, които традиционно се изпълняват от хората, вече се изпълняват от роботи и изкуствен интелект. Основният въпрос според него е как това ще се отрази върху нашето общество.

Божилов изрази надежда, че дискусията ще постави темата за по-нататъшни обсъждания, въпреки че все още няма как да се решат всички въпроси, защото те са свързани със законодателството и с дейностите на различни министерства.

В заключение Божилов призова всеки един човек да даде своя принос за необходимите положителни политики.