Лекарите документират насочването към болница, дори пациентът да отказва хоспитализация, а болниците публикуват листа на чакащите. Това са част от промените в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. С нея се регламентират условията и редът, при които здравноосигурените лица могат да ползват здравни услуги, заплащани от НЗОК.
В наредбата са прецизирани текстовете, регламентиращи пътя на пациента на съответните нива на системата за здравеопазване – първична и специализирана извънболнична и болнична помощ.
Лекарите ще предоставят и по-изчерпателна информация за адрес, телефон и други форми на контакт в работното им време, а извън графика им, нощно време и в почивни и празнични дни – на дежурен кабинет. Всички лекари имат задължението да уведомяват пациентите за вида, действието, приложението, страничните реакции, реда и начина на приемане на лекарствата.
С наредбата се ограничава до два месеца максималният срок, в рамките на който пациент може да бъде планиран за прием в болница. Нормативният акт определя и реда за вписване на пациент за планов прием, като за това ще се изисква писменото му съгласие, изразено след като е получил информация за срока, в който ще бъде осъществена хоспитализацията, възможните рискове и алтернативи, включително и възможността да се обърне за прием към друго лечебно заведение.
Докато пациентските организации се опасяват, че ще има закриване на болници, наредбата изразява възможност планираният срок за прием да бъде удължен само при липса на медицински риск и с изричното съгласие на пациента. Другият вариант за отлагане постъпването в болница е по медицински показатели, в случай, че състоянието на пациента не позволява провеждане на планираните дейности, както и ако има подобрение и е отпаднала необходимостта от лечение.
Въвежда се изрично условие, че лечението на пациенти срещу заплащане, извън това на НЗОК, не може да променя реда за лечение на здравноосигурените лица. От МС не поясняват дали това засяга и частните болници.
Болниците ще публикуват листа на чакащите пациенти и поредността им с определените дати за това. НЗОК ще поддържа и публикува на интернет страницата си национална листа за планов прием на лечебните заведения, с които има договор. Не се споменава какво ще стане с пациентите, които са по-назад в листа и нямат пари да бъдат приети в частни клиники.
"С нормативния акт се прецизират допълнителните услуги, които лечебните заведения могат да предлагат срещу заплащане по желание на пациентите, но само в случай, че са осигурили необходимите общи грижи и поисканите от пациентите услуги се различават от тях", гласи съобщението на Министерския съвет.
Придружителят на децата до 7-годишна възраст, както и придружителят на деца до 18 години, които се нуждаят от осигуряване на допълнителни грижи няма да плаща за възможността да се грижи за детето си. Хората, които не могат да се обслужват самостоятелно също няма да заплащат за придружителите си. "Лечебните заведения могат да предоставят срещу заплащане самостоятелна стая с или без придружител, само когато болничните стаи не разполагат с еднакви битови условия и са налице свободни стаи", гласи решението на министрите от втория кабинет "Борисов".
По свое желание пациентите могат да заплатят и за допълнителен помощен персонал, за меню за хранене по избор, за избор на лекар или екип от медицински специалисти, гласи съобщението на МС. Пред news.bg множество пациенти от различни болници разказват как са били принудени да направят избор на екип и да си платят за този "избор".
Регламентира се и услугата "самостоятелен сестрински пост", която представлява допълнителни индивидуални грижи от медицинска сестра или акушерка извън осигурените необходими здравни грижи.
Според текста се въвежда пръстовия отпечатък за постъпване в болница, независимо, че бивш кадър на Световната банка и финансов министър от първия кабинет на настоящия премиер - Симеон Дянков, обяви, че събирането на пръстови отпечатъци от населението в частна компания представлява опасност за националната сигурност и не се използва в ЕС.
"Здравноосигурените лица да могат чрез електронна идентификация да разрешават регистриране на ползваните от тях здравни услуги, гарантирани от страна на НЗОК към конкретния изпълнител. По този начин на пациента се дава правото да удостоверява лично пред НЗОК, че съответната услуга му е била предоставена", гласи обяснението на наредбата, приета от втория кабинет "Борисов".