Увеличение на средствата, които отделяме за отбрана, очаква НАТО през тази година. Алиансът представи данни за разходите за отбрана на държавите от пакта, съобщи кореспондентът на БТА в Брюксел.

Отбелязва се, че България, както и още 22-ма съюзници, остават под целта от разходи за отбрана, равностойни на 2 % от Брутния вътрешен продукт (БВП). Страната ни от 2014 г. насам прави почти равномерни вложения за отбранителните си способности. Те са изчислени на около 1,35 % от БВП, като в тази сума не се включват разходите за пенсионираните военни.

По разходи за военно оборудване се нареждаме на 20-то място в НАТО. Те съставляват 12,55 на сто от БВП за тази година по прогнозите на пакта. В тази област у нас се отчита значително увеличение спрямо предходните две години при цел на пакта от 20 на сто.

Тази година за отбрана се очаква да отделим 1.187 млн. лева, а през 2009 г. по сегашни цени сме дали 1.273 млн. лева. 1.75 на сто от БВП са съставлявали разходите за отбрана на страната ни същата година. Тази година се очаква те да достигнат 1,35 % от БВП. Това би представлявало нарастване с 0.03 % спрямо 2014 година.

Спад в отбранителните разходи с 21.22 на сто от БВП са отчетени на годишна основа през 2009 година. През 2012 г. пък бил отчетен ръст на тези разходи за пръв път в последните три години. 6.21 на сто от БВП е очакваният тази година ръст спрямо миналата.

Същевременно БВП на България е бил стабилен или е отчитал ръст, като от 2009 г. насам се бележи повишение от пет милиарда долара. 

От 2009 г. насам по отношение на състава на войската страната ни е предприела съкращения. Тази година обаче се очаква възстановяване на числеността почти до предишните равнища – до 31 000 военнослужещи.

На пресконференция генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че на срещата на върха във Варшава ще бъде обявена оперативната готовност на европейския противоракетен щит.

Той подчерта, че системата не е насочена срещу Русия и има чисто отбранителен характер. Очакванията на Столтенберг са непосредствено след срещата във Варшава да бъде насрочена нова на Съвета НАТО – Русия, която ще е втората от събитията в Крим насам.

По думите на Йенс Столтенберг целта е да се повиши прозрачността и предсказуемостта, както и да се предотврати пораждането на излишно напрежение. Като непрофесионално поведение той определи инцидентите, предизвикани от руски военни край границите на държави от пакта.

Столтенберг обяви, че Алиансът е разработил планове за най-голямото си укрепване от края на Втората световна война насам. Ролята на НАТО се променяла, но оставала непроменена тясната връзка с Америка, на чиято основа е бил създаден Алиансът.

Относно Брекзит, Йенс Столтенберг заяви, че излизането на Великобритания няма да окаже влияние на членството и приноса на страната в НАТО. Кралството е на четвърто място по разходи за отбрана сред европейските държави от алианса.

Генералният секретар на НАТО очаква новото правителство в Лондон и за в бъдеще да изпълнява поетите ангажименти.

Във Варшава председателите на Европейския съвет и Европейската комисия щели да се подпишат под документ за тясно сътрудничество с НАТО. Финландците сами трябвало да преценят дали да кандидатстват за присъединяване към Алианса.

Йенс Столтенберг не желае да дава съвети, тъй като би било напълно неоправдано, ако това доведе до отрицателна реакция, от която и да било държава.

Въпросът за присъствието на силите на пакта и след края на тази година в Афганистан също ще бъде обсъден във Варшава. Скоро НАТО ще открие свой изнесен център в Кувейт, обяви още Столтенберг.

Той увери, че работата на Алианса не приключва със срещата във Варшава. Организацията щяла да продължи да оценява и приспособява дейността си.

Според Столтебнерг е нужна постоянна преоценка на присъствието на НАТО в Черно море. Той уточни, че този въпрос ще бъде в дневния ред и след срещата във Варшава.