Отбелязваме 131 години от Освобождението на България от турско робство.
Президентът Георги Първанов, премиерът Сергей Станишев, председателят на парламента Георги Пирински, депутати, министри, духовни лица и дипломати участваха в тържествената церемония пред паметника на Незнайния войн по издигането на националния флаг по случай 3 март - националният празник на България.
Държавният глава прие строя на гвардейските части и участва в поднасянето на венци на паметника на незнайния войн. След официалната церемония той отиде при насъбралото се множество граждани и взаимно се поздравиха за празника.
Десетгодишната Константа от София използва случая и издекламира пред президента стихотворението „Аз съм българче".
По-късно днес в 18.30 часа на площад "Народно събрание" държавният глава ще участва в тържествената заря-проверка по повод националния празник. Президентът Георги Първанов ще произнесе слово.
Десетки българи, живеещи и работещи в Москва, почетоха паметта на войните, дали живота си за Освобождението на България от турско робство.
В 20.00 часа в Националния исторически музей в резиденция "Бояна" държавният глава и съпругата му Зорка Първанова ще бъдат домакини на традиционния прием по повод националния празник.
В 12.00 часа пред храм-паметника „Александър Невски" граждани се събраха на празнично хоро по случай празника.
От 13:00 часа пред храм-паметника „Александър Невски" започна и организираният от партия „Атака" митинг по случай 131-а годишнина от Освобождението на България от турско робство.
И днес остава забраната за движение и престой на превозни средства по улиците "Оборище", между "Раковски" и булевард "Васил Левски", "Московска" и "11-ти август".
Промени в движението в София за 3-ти март.
Още...
От 8 сутринта до 20 ч. ще бъде затворен площад "Народно събрание".
От 13 ч. се забранява и влизането на превозни средства по булевард "Цар Освободител" и улица "6-ти септември". Затворен ще бъде и площад "Свети Александър Невски."
На площада под историческия връх Шипка великотърновският митрополит Григорий, отслужи панихида в памет на загиналите за свободата на България български, руски, белоруски, украински, румънски и финландски воини.
Тържествата обаче бяха нарушена от протести на войводите от ВМРО.
На тържествения митинг, организиран от община Габрово, присъстваха народни представители, областни управители, кметове на общини, представители на посолства и повече от 600 граждани. Слово произнесе кметът на Габрово Томислав Дончев. След митинга на Паметника на свободата на връх Шипка бяха поднесени венци и цветя.
В Благоевграддепутатите Яне Янев и Димитър Абаджиев обавиха, че няма да честват Националния празник 3 март. Като аргумент те изтъкнаха „насилствената ислямизация на големи региони в България".
dddddd
на 03.03.2009 в 09:02:32 #36Резан, в случай, че си пропуснал... "И как един исторически факт, определен от Русия като окупация на Княжество България, в България е утвърден като освобождение? Вероятно трябва да изчистим коментара от всякакви емоции и за да се дистанцираме от общия хор на медийните манипулатори, към който неминуемо ще ни причислят опонентите ни, просто ще препоръчам две четива, които всеки сам трябва да преосмисли:..."
dddddd
на 03.03.2009 в 08:58:06 #35Русофилистици веят български флаг, без дори да знаят какво означава. Това е положението, както и Гоце ще направи един парад по случай окупацията. Никога не е късно да станеш подлога.
sikfuk
на 03.03.2009 в 08:56:08 #34http://www.vbox7.com/play:6941f8ff
velikiat
на 03.03.2009 в 08:51:06 #33благодарско котка, добро е всички заедно в радост, че без корен, име, българския дух никой, ничий си и неразпознат
dddddd
на 03.03.2009 в 08:50:30 #326 и 22 септември бяха забранени празници от русофилистиците, както и 24 май.
raylight
на 03.03.2009 в 08:47:19 #31Аз смятам 6 и 22-и септември за по - големи и по - важни празници от този
dddddd
на 03.03.2009 в 08:45:36 #30“Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков...
dddddd
на 03.03.2009 в 08:43:44 #29И как един исторически факт, определен от Русия като окупация на Княжество България, в България е утвърден като освобождение? Вероятно трябва да изчистим коментара от всякакви емоции и за да се дистанцираме от общия хор на медийните манипулатори, към който неминуемо ще ни причислят опонентите ни, просто ще препоръчам две четива, които всеки сам трябва да преосмисли: -Първото: Указ № 1144, подписан от княз Александър І Батенберг на 24 декември 1883 г., с който се утвърждава конвенцията за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от руските императорски войски. Указът е публикуван в бр.2 на "Държавенъ вестникъ" от 10 януари 1884 г. Неговият член І гласи: “Княжеското българско Правителство припознава да дължи на Руското Императорско правителство за разходите по окупацията на Императорските Руски войски, съгласно с определенията на Берлинский договор, сумата от десет милиона, шестстотин осемнадесет хиляди, двеста петдесет книжни рубли и четиридесет и три копейки”. Тези 10 618 250 рубли и 43 копейки са договорени от упълномощените Кириак А. Цанков и Николай Гирс, министри на външните дела на Княжество България и Руската империя. По-нататък в член ІІ на договора четем: “Княжеското Правителство задължава се да изплати този дълг, както следва: На 1/13 септемврий 1883 г. четиристотин хиляди рубли; в разстояние на дванадесет години от 1884 до 1895, всяка една година по осемстотин хиляди рубли, които ще се плащат в два срока, 1/13 януарий, на 1/13 юлий всяка година, сиреч на всяки от тези два срока, по четиристотин хиляди рубли. На 1/13 януарий 1896 година четиристотин хиляди рубли и на 1/13 юлий същата година остатъкът, двеста осемнадесет хиляди двеста петдесет рубли и четиридесет и две копейки”. Член ІV уточнява, че Руската империя няма да изисква изплащането на каквато и да е лихва върху количеството на въпросния дълг. Този документ никога не е бил използван и огласяван от българската историческа наука /от Симеон Радев до Илчо Димитров/ и поради това е неизвестен на широката общественост. Запознаването с него е могло /и може/ сериозно да пропука митологемата “освободителна война”, изкована в Санкт Петербург върху приповдигнатите славянофилски призиви на Аксаков от втората половина на ХІХ век. Те създават първоначалната представа за “българина като в пазвата на Христа”, четем в броя на в.”Банкеръ” от 19.01.2008 г.
dddddd
на 03.03.2009 в 08:41:32 #28"Страхът е по-силен от достойнството. Оказва се, че синдромът на жертвата може да владее милиони в продължение на столетия. Още повече, ако за това се грижат достатъчно експерти. Инстинктът за оцеляване вероятно е този, който може да изведе окупацията на един народ до славния, но илюзорен пиедестал на освобождението му. Едва ли са много хората в България, които знаят каква е всъщност цената на българското освобождение преди 130 години? Тя е 10 618 250 рубли и 43 копейки. Толкова е поискала Русия за разноските по окупацията на Княжество България за императорските руски войски съгласно определенията на Берлинския договор. Отдавайки в морален план дължимото към всеки човешки живот, с който са се простили хиляди руски войничета по българските земи докато са изпълнявали ангажимент към род и родина, не мога да отмина с болка целия процес на манипулация, с който в България са се създавали безродници..." http://www.dobrichmedia.com/novini/28_02_2008_9.php
buty
на 03.03.2009 в 08:40:22 #27Честит празник,сънародници !
Carpe Diem
на 03.03.2009 в 08:39:40 #26Kotka
на 03.03.2009 в 08:37:06 #25velikiat
dddddd
на 03.03.2009 в 08:36:22 #24Kotka Я ти кажи какво се е "случило" на 3 март? Срам ли ви е нещо или?
velikiat
на 03.03.2009 в 08:35:31 #23честит празник братя светла им памет на руските освободители живота си дарили за поробений в хомот христиенски брат, на героите на българската свобода, на теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. на твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело
Kotka
на 03.03.2009 в 08:34:55 #22ТОПЧЕТО ПУКНА- ЕВРОПА СТРЕСНА Какво е ново, ново станало, ново станало в каменна Клисура? Пустите клисурци станали московци, а панагюрци – донски казаци! Войвода им беше Георги Бенковски, развява байрак Райна девойка. Топове им бяха черешово дърво, гюллета им бяха кантар топузи. Топчето пукна, Европа стресна, Русия скокна Клисура да брани.
Kotka
на 03.03.2009 в 08:33:23 #21Д-то, оди се скрий бе читак. Ядеш ли си Д-то от яд днеска?
ничо
на 03.03.2009 в 08:33:11 #20Честит Празник. И повече камъни по Гоце днес.
dddddd
на 03.03.2009 в 08:31:55 #19И в четвърти клас обясниха ли ти защо е бил забранен 6 септември като празник, или 24 май? Русофилистици?
dddddd
на 03.03.2009 в 08:30:55 #18Kotka Здравей палячо.
Kotka
на 03.03.2009 в 08:30:52 #17Опълченците на Шипка 11 август 1877 Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде на връх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторйя кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът. О, Шипка! Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: "Търчете! Тамо са раите!" И ордите тръгват с викове сърдити, и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра. Върхът отговаря с други вик: ура! И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи. Пушкалата екнат. Турците ревът, Насипи налитат и падат, и мрат; - Идат като тигри, бягат като овци и пак се зарвъщат; българи, орловци кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Щурмът е отчаен, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види и братските орли не фърчат към тях. Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх - кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всички нащрек са! Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: "Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! на вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!" При тез думи силни дружините горди очакват геройски душманските орди бесни и шумещи! О, геройски час! Вълните намират канари тогаз, патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва - гърдите остаят и сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа. "България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!" Няма веч оръжье! Има хекатомба! Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо - удар, всяка душа - плам. Камъне и дървье изчезнаха там. "Грабайте телата!" някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят като живи пак! И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч... Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки... Йоще миг - ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. ........................... И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!