През последните 2 години НДК е управляван така, че да бъде тикан към фалит. Това заяви в доклада си за състоянието на НДК заместник-министърът на културата Велислава Кръстева на заседание на Комисията по култура и медии към Народното събрание.

Според данните, които тя изнесе, доскорошният директор Митко Тодоров за 8 месеца е взел над 99 585 лева. Членовете на предишния съвет на директорите Ивайло Георгиев и Десислава Динева за 21 месеца са получили трудови възнаграждения в размер съответно 148 хил. и 244 хил. лева.

Според доклада на зам.-министъра приходите от управлението на НДК за 2013 г. са с 1 млн. лева по-малко от тези за предходната 2012 г. Кръстева съобщи, че през 2011 г. от ГЕРБ деактували два етажа в административната сграда на НДК, като ги наели за собствено ползване, но плащали по-ниски такси като партия, а не търговско дружество. За площи, които другите фирми наематели заплащали по 3 лева на кв. м, от ГЕРБ давали по 75 стотинки.

Стана ясно също така, че ГЕРБ не били си монтирали и отделен електромер, по който да се отчита използвания от тях ток. Така според зам.-министър Кръстева НДК е плащал част от разходите на ГЕРБ за консумативи.

В момента тече проверка на дружеството, като се очаква резултатите да бъдат готови до края на тази година.

Депутатите от ГЕРБ, членове на Комисията по култура и медии, не приеха добре доклада на Кръстева, като го определиха за черен PR. Депутатката от ГЕРБ Ирена Соколова изтъкна, че до 2011 г. НДК е било художествено дружество без никакви отчетни документи. Според нея ръководството, встъпило през 2011 г., е заварило разграден двор и пълна липса на културни събития. Соколова подчерта, че преди въпросното ръководството, емблемата на НДК е била реклама на водка с гола жена. Герберката настоя да се има предвид, че от встъпването в длъжност на ръководството печалбата на НДК е нараснала с 2 млн. лева, а разходите са намалели с 24%.

Доскорошният директор на НДК Митко Тодоров, който също присъстваше на комисията, се защити с твърдението, че само за последните два месеца от 2011 г. в зала 1 на НДК е имало над 40 културни прояви. Той обаче бе „скастрен” от министъра на културата Петър Стоянович, че не се е обърнал с „уважаеми колеги” към присъстващите депутати и че не може да говори два пъти по-дълго от хората, които изнасят отчети, тъй като не е поканен на изслушване.

Депутатът от БСП Мартин Захариев пък поиска от 2014 г. НДК да има радикален нов мениджмънт. Захариев се възмути, че след 18 години управление на НДК, бившият директор Христо Друмев е бил „натирен”, а е заслужавал да си тръгне на „бял кон” и с орден „Стара планина”.

Депутатът от опозицията Красимир Велчев направи забележка на колегите си, че много политизират „нещата” и отказа да гласува за приемане на доклада на заместник-министъра Велислава Кръстева.

В проведения като втора точка от дневния ред блиц контрол на министър Петър Стоянович Велчев поиска да знае какво ще се случи с летище „Божурище” след решението на Върховния административен съд, че заповедта за обявяването му за паметник на културата е нищожна. В отговор министър Стоянович подчерта, че по казуса ще се произнесе съответната анкетна комисия към парламента, а оттам нататък въпросът може да се върне обратно към Министерството на културата. Велчев изобщо не остана доволен от отговора и настоя да знае какво ще направи министърът на културата, за да осигури запазване на културния паметник. В крайна сметка той не получи удовлетворителен отговор и ядосан напусна залата.

Депутатът от управляващото мнозинство Кирил Добрев обърна внимание на внесената от БСП поправка в Закона за вероизповеданията, която се отнася за връщане на имоти на мюфтийството. Министър Стоянович заяви, че за този законопроект не е поискано становище и докато законопроектът не мине през специалните дирекции, Министерството на културата няма да го коментира.
Припомняме, с внесената поправка се стопира връщането на много от заявените от мюфтийството имоти.

По-нататък в отговор на депутатски питания Стоянович заяви, че у нас няма заплаха за театъра. По думите му има хроничен проблем с начина, по който се заплащат сценичните изкуства, но това предстои да бъде преодоляно. Стана ясно обаче, че министерството разполага с 2 млн. капиталови разходи за покриване на 50 структури и затова ще се обърне към използване на европейски средства.