Днес е Велики четвъртък от Страстната седмица. Мнозина в страната ще боядисат великденските яйца. В Народното събрание ще гласуват състава на Комисията, която трябва да отвори досиетата. Може би с това и с очакваното задържане на Митьо Очите се изчерпват предстоящите събития в сраната.

А днес се навършват 150 години от рождението на първия български монарх след Освобождението- княз Александър I Батенберг. Дори и да прескочим тържества, които организираме по случай знайни и незнайни празници, датата трябваше някак да се отбележи. Включително от настоящите държавници, които лесно забравят своите предшественици.

Принц Александър Йозеф фон Батенберг е роден във Верона и има близки роднински връзки с руския императорски двор и с английската кралска фамилия. През 1877 г. постъпва в руската армия и по време на Освободителната война служи в 9 конен полк на генерал Гурко.

Първото Велико народно събрание го избира за княз на България и той полага клетва на 26 юни 1879 г. Още с възкачването си на българския престол Александър I Батенберг изразява несъгласие с Търновската конституция и е враждебно настроен към политическите възгледи и държавната политика на управляващата Либерална партия. Той се насочва към съюз с Консервативната партия и с нейна помощ се стреми да засили личната си власт.

На 27 април 1881 г. отменя Конституцията и установява т.нар. Режим на пълномощията. Този акт не дава очакваните резултати и вместо да засили позициите си, князът губи своя престиж в България и се лишава от подкрепата на Русия. Той е принуден да възстанови Конституцията на 7 септември 1883 г., преди да е изтекъл определеният 7-годишен период на пълномощията.

Обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. заздравява позициите на монарха сред народа. Той е главнокомандващ българската армия в Сръбско-българската война от 1885 г. След обявяването и защитата на Съединението обаче отношенията с Русия силно се обтягат. Това настройва изявени политици и военни русофили срещу Батенберг.

На 9 август 1886 г. офицери русофили организират преврат срещу княза. Извършен е контрапреврат, но руският император отказва да подкрепи завръщането му в България. На 26 август Батенберг абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. До края на живота си служи е австроунгарската армия.

От 1886 г. Александър моли за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк e против. Няколко години след абдикацията князът получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщадския театър Йохана Лойзингер. Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. Александър и Йохана имат син и дъщеря - Асен, граф Хартенау (1890 - 1965 г.) и Цветана (1893 - 1924 г.)

Александър I Батенберг умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 г. По негово желание останките му са пренесени в София и с почит е погребан в центъра на столицата, където му е изграден мавзолей.

Строежът на гробницата на монарха завършва през 1897 г. Тя е по проект на швейцарския архитект Н. Майер и е украсена от известния български художник Харалампи Тачев.

През 1937 г. съпругата на княза графиня Йохана Хартенау дарява на главния Военен музей личните вещи и документи на Александър I Батенберг. Музеят експонира част от тях в гробницата. След 1946 г. тя е затворена за посещение, но от 1991 г. Министерството на отбраната отваря отново за посетители мавзолея.